Позволи на каяка да се люшне на гребена на една миниатюрна вълничка — така успя да го изкара на брега, без да затъне, и го скри под един храсталак. Водата се плискаше около нозете й, а вятърът шумолеше в листата и ги караше да въздишат.
Промъкваше се като командос към къщата, привеждайки се ниско над растителността, която очертаваше границата на частната собственост. Знаеше, че вътре има плувен басейн. Преплетени отражения от водната повърхност проблясваха по оградата като сияние от телевизор. Първият й проблем беше вратата, но тя се оказа незаключена. Спря едва когато влезе вътре.
Не би трябвало да има някой. Леля Бет и Крие бяха в Лос Анджелис, а майка й нееднократно беше споменавала, че съботата е денят, в който чичо й отива да играе покер в „Сизър“.
Спомни си за ушоа и предпазливо се запромъква през храстите около басейна към плъзгащата се остъклена врата, водеща към кабинета. Там би трябвало да се пази всичко важно.
Нямаше и следа от нечие присъствие наоколо. Приведе се за момент с намерение да пропълзи през откритото пространство и да пробва вратата. В момента, когато се изправяше, вратата се плъзна встрани. По дяволите! Шмугна се обратно в храсталака и се опита да се прикрие зад рехавите клонки.
Чичо Бил пристъпи напред по бетонираната алея толкова близо до нея, че можеше да усети дъха на бренди от устата му и уханието на сапун от голата му кожа. Толкова за играта на покер.
Ау, помисли си тя, когато го разгледа. Беше чисто гол, а членът му се люлееше като махало под корема, докато я подминаваше. Стегнатите му бедра и крака показваха, че се грижи за фигурата си. Изглеждаше млад, много по-различен от известния доктор Бил, когото помнеше облечен в бяла престилка и с очила. Сигурно щеше да се комплексира от това, че първият й внимателен поглед върху гол мъж е този към чичо й.
Сърцето й възвърна нормалния си ритъм и гневът отново я обзе. Това лъжливо копеле! Подлудяваше само като го виждаше как се наслаждава на пролетната нощ, без да се интересува от нищо на света, искаше й се да го замери, да го фрасне или нещо подобно. Той беше толкова едър, че едва ли щеше да е проблем да я залови. От мисълта, че може да я открие в храстите, й стана лошо. Това би провалило всичко.
С бутилка бренди в едната ръка той се отправи към димящия басейн с минерална вода. Положи задника си върху първото стъпало на стълбичката, където водата бе дълбока само няколко сантиметра. Отпи една глътка.
— Проклятие! — възкликна той и поклати глава. Отново надигна бутилката.
Ники приседна върху килима от борови иглички и си направи пролука през гигантската папрат, растяща под дърветата. Когато почувства, че вече свиква с цялата тази ситуация, той наруши тишината отново.
— Не че имам някакъв избор — промълви чичо й.
Звукът от собствения му глас явно го сепна, защото се надигна и внимателно огледа наоколо. Като последна глупачка Ники затвори очи, сякаш ако тя не можеше да го вижда, и той нямаше да успее да я забележи. Клончетата се полюшваха. Дали не е усетил, че някой го шпионира? Тя мижеше, но във въображението й чичо й бързо се придвижваше към нея, за да я сграбчи, да я издърпа от храстите и… дишаше достатъчно шумно, за да издаде местоположението си.
Той промърмори още нещо. Какво беше това? Ник? Звукът бе тих и тя не беше сигурна дали го е казал или й се е счуло, но мисълта беше толкова смразяваща, че се вкамени.
Нищо не се случи. Ръцете му не се протегнаха и не я извлякоха навън от укритието й. Дочу плясък. Когато посмя да отвори очи, него го нямаше… не, отплуваше от нея в обратната посока, към дълбоката част на басейна, откъдето под водата струеше светлина.
Той преплува разстоянието до отсрещната стена, гмурна се и отново изплува, като дишаше дълбоко и кашляше. След това отново се гмурна. Ники поразтвори клоните на храстите, за да вижда по-добре. Той правеше нещо с ръце под водата в далечния край на басейна. Ники познаваше басейна още от малка. Там дълбочината бе най-малко три метра. И ето го чичо й, най-вероятно пиян, гмуркащ се в най-дълбокото. Какво правеше всъщност той, дали не се опитваше да се удави? Дали не е по-добре да се промъкне към къщата, докато е още в басейна? Не, можеше да излезе и да я забележи.
Застана на колене, отново разтвори папратите и погледна. Той остана под водата почти цяла минута.