— Доколкото разбрах, били сте в Карсън Сити?
— Веднага щом се върнах, трябваше да отлетя, за да идентифицирам тялото му. Върнах се миналата нощ. — Полагаше геройски усилия да потисне чувствата си, но воалът на скръбта се спусна над лицето й като тъмносиньо кадифе. — Беше много трудно. Не успях да го разпозная. Идентифицираха го по зъбите. По всички онези скъпи пломби, които му поставяха.
— Сама ли сте?
— Сестра ми ще остане с мен до края на службата в края на седмицата. Сега е в града на пазар. Тя беше тук, когато онези двама мъже дойдоха вчера следобед…
— Какви мъже?
— От Националната служба по безопасност на транспорта НСБТ. Зададоха ми много въпроси.
— Какво искаха да узнаят?
— Дали Скип не е бил в депресия. Дали не е започнал да забравя. Някакви здравословни проблеми, които биха могли да повлияят на летенето му. Когато поискаха да претърсят стаята му, сестра ми излезе от кожата си и ги изрита…
— Имате ли представа какво точно са търсили?
— Може би са си помислили, че нарочно се е забил в земята. Както го направи египетският пилот от полет седем-пет-седем. Не знам. Може би искаха да го обвинят, че е бил болен. Може да са били агенти на производителя на двигателя. Кой би могъл да каже? Но аз мога да ви уверя в едно нещо — сега всеки се опитва да открие жертвения агнец, включително вестниците и полицията. Скип е техният човек. Видяхте ли статията днес сутринта във вестника на Лос Анджелис? Те обявяват катастрофата за резултат на пилотска грешка без доклад, без разследване, дори без да искат да разследват.
— Но напоследък има доста случаи на катастрофи с малки самолети. Интересът сигурно е голям.
— То е същото. Сега чернят паметта на един прекрасен човек, без каквито и да било доказателства, че е сгрешил някъде.
Стана, за да направи кафе в кухнята. Пол прелисти авиационните списания на масичката пред него. Чудеше се защо ли госпожа Бейли се е обърнала към такъв обигран и скъп адвокат като Уинстън Рейнолдс. Заедно с аромата на кафето от кухнята надуши и съдебен процес за убийство по невнимание. Явно Бейли си имаше много причини да не иска катастрофата да бъде резултат от пилотска грешка. Ето пак, помисли си той. Законовата система бе способна да изкриви и една толкова достойна скръб.
— Скип никога не спираше да мисли за самолети и летене — продължи госпожа Бейли, като се върна с подноса. — Беше като дете, особено що се отнасяше до техническата страна на въпроса. Строеше модели на самолети, докато не ни потрябва втора къща, за да можем да ги поберем.
Наля двете чаши и седна.
— Вчера ги дарих на една детска градина. Ще ги окачат на тавана. Не мога да ги гледам повече.
— Разкажете ми за този бизнес с чартърните полети.
— В продължение на години летя по търговската линия между Лос Анджелис и Лас Вегас. Така или иначе ще научите за случая, затова нека ви кажа самата истина. Веднъж заспа, докато самолетът беше на автопилот. Един-единствен път за много-много време. Нищо не се случи на самолета, но беше докладвано за грешката му. Уволниха го.
— Предполагам, че случаят е изглеждал доста зле в пилотското му досие.
— Необходими му бяха години, за да преодолее вината си. Причината да заспи бе, че прекара цялата нощ преди този полет с мен и ме успокояваше заради смъртта на баща ми. — Тя махна с ръка, взе сметаната и си сложи в кафето. — Няма значение. Просто не биваше да прави това. Дори за минута никой не е бил в опасност. Всъщност на повечето пилоти им се случва да заспят по време на дълъг полет, когато всичко върви гладко.
— И той започна свой собствен бизнес, така ли?
— Точно така. Взе пари назаем и си купи този самолет.
Никога не е имал инциденти с него. Поддържаше го, както би се грижил за собственото си дете — тя отпи. — Липсва ми ужасното му кафе. Това означава нещо, нали?
— Съпругът ви пази ли някакви записки?
— Разбира се. Хората от НСБТ донесоха скенер и направиха копия на много документи, но запазих оригиналите при себе си.
— Мога ли да ги разгледам?
Тя въведе Пол в един подреден, но препълнен кабинет точно зад стълбището. Няколко много добре сглобени модела висяха от тавана.
— Запазих ги за внуците — каза тя, като разлюля един от тях. — Да го помнят.
Пол имаше голямо затруднение да си представи Кони като баба. Тя сигурно беше на около четирийсет и пет, само с пет години по-възрастна от него. В съзнанието му бабите и дядовците винаги щяха да останат по-старото поколение, към което той не принадлежи.
Документите, вече преровени от НСБТ, лежаха върху бюрото, явно педантично пазени, подредени, разкриващи маниакалната грижа на пилота към подробностите. Ръкописът му беше нечетлив. Той е проверил и заредил с гориво самолета само часове преди да излети за Тахо, каза си Пол, докато изучаваше записките. На страницата беше отбелязана годината, датата и часът на техническия преглед. Там беше и планът му за полета, и декларацията на пътника. Трябвало е да лети откъм планинската част на Невада.