Някой го засече отпред. Той удари клаксона и изкрещя няколко обиди, които му донесоха размахан среден пръст от другата кола. Това за малко да доведе до други забавни събития, защото Пол си изтърва нервите и върна жеста. Каза си: По дяволите, нали имам предпазна въздушна възглавница, изпревари го отдясно и на свой ред го засече. Типът обаче го прецака, защото не се лепна за задницата му и явно се отказа да го изпреварва. За момент Пол остана безумно разочарован.
Разумът проговори. „Я се стегни“ — каза си Пол.
На минаване покрай крайбрежния увеселителен парк за проспериращи възрастни той се разтърси за някакъв джаз по радиото и това го занимаваше достатъчно дълго, за да пропусне отбивката към летището. Пропиля още двадесет минути в пълзене сантиметър по сантиметър обратно към шосе 405. Пет-шест пъти беше засичан от агресивни водачи, веднъж беше принуден да набие спирачките поради неочаквано рязко спиране на предната кола. Чувстваше, че сърцето му ще изскочи, гърлото си пресъхнало, а дивакът вътре в него отново надигаше глава… С усилие на волята се опитваше да запази спокойствие. Хиляди ежедневно водеха с чест тази битка, защо да не може и той?
Летището беше свряно в ъгъла между гъсто населените градове Коста Меса, Нюпорт и Ървин. Освен редовните полети от услугите му се ползваха и голям брой малки самолети. Подмина основните терминали, поразпита за пътя и накрая успя да се добере до хангара, в който според Кони Бейли би могъл да открие Дейв Льоблан. След като не успя в радиус от един километър да намери позволено място за паркиране, спря колата си точно пред хангара и я заряза там.
Вътре във високата ръждясала постройка се ориентира по шума и според съветите на работниците и успя да локализира Льоблан в една оборудвана с климатик работилница, много приличаща на автомонтьорска. Льоблан носеше тъмносин комбинезон, а пред лицето си имаше тъмен пластмасов визьор, който му придаваше вид на Дарт Вейдър с футуристично лазерно оръжие в ръка, от което бълваше пламък. Льоблан изключи електрожена, вдигна нагоре визьора и погледна въпросително Пол.
— Познавам ли ви?
— Изпрати ме Кони Бейли — каза Пол и се представи.
Льоблан пое ръката му и я разтърси.
— Горкият стар Скип.
— Зает ли сте, може ли да поговорим за минута?
— За какво?
— Да уточним някои неща. Знаете, вдовицата иска да изчисти всичко, преди… — остави смисъла на думите му да увисне.
— Уф, добре — промърмори Льоблан с неудобство както винаги, когато става въпрос за смърт, погребения и всички останали неща, с които бяха заредени неизказаните му думи.
Той захвърли ръкавиците си, остави настрани шлема и под него цъфна гъстата му сива коса. Махна на Пол и го въведе в малък офис. Отвсякъде се носеше миризма на смазка и химикали.
На полиците се виждаше невероятна колекция от оръжия и Пол примигна. Приближи се по-близо.
Льоблан се намести върху очуканата маса, обърна се към полиците и взе един предмет. Вдигна го, за да може Пол да го огледа по-добре.
— Това е един от атомните пистолети в „Бък Роджърс“, разпознахте ли го?
Със смътен спомен за заглавието на някакъв филм, гледан в детството, Пол си призна:
— Всъщност не.
— Преди имах лазерна пушка от „Забранената планета“, но я продадох на един тип в Бостън. Това нещо е по-голямо. По-дълго. Може би с половин метър.
Пол взе лазерното оръжие и стреля през прозореца. Тежеше. Истински метал. Но нищо не се случи, нямаше бръмчене, червена светлина, никакъв взрив.
— Всичките ли са от филми?
— Ъхъ. Няма смисъл да живееш толкова близо до студията и да не се възползваш. Понякога се организират аукциони. Понякога си ги намирах в складовете, друг път на разпродажбите за колекционери.
— Имате голяма колекция.
— Над сто. Най-много са от петдесетте години.
Значи приликата му с Дарт Вейдър не е била случайна, въпреки че май героят не живееше в предпочитаната от механика ера. Мъжът се оказа маниак на тема научна фантастика.
— Някои от тях работят ли?
Льоблан се засмя, като по лицето му заиграха бръчки, разкриващи тежко минало.
— Ще ми се.
— Често ли седиш тук и целиш хората, които се разхождат отдолу? — попита Пол, като надникна през прозореца.
— Съблазнително, а? Най-добрата възможна терапия.
— М-м-м — възхити се Пол и му я върна.
Льоблан постави внимателно лазерната пушка обратно на мястото й върху полицата, бръкна в чекмеджето и извади оттам кутия с плодов сок. Предложи я на Пол.
— Не, благодаря. Още ми е рано.
— Весел човек — изхили се механикът. Той беше в изключително добро настроение за човек, наскоро изгубил приятел. Проби дупка в кутията и пое няколко големи глътки. Спря, избърса си устата и въздъхна блажено: — Е, това ми трябваше.