— Какво точно работиш? — попита го Пол.
Льоблан кимна към халето, което преди малко бяха напуснали.
— Това е „Чесна“, едномоторна. Трябва й пълна рехабилитация, а собственикът й си я иска за вчера. Обичайните фъшкии.
— Винаги съм се чудил защо някой ще иска да лети на едномоторна машина? Не е ли по-безопасно с два мотора?
— Това е типичната грешка на новаците. Всъщност фаталните инциденти с двумоторните самолети са много повече. Виж, ако нещо се обърка с единствения ти двигател, ти веднага се отправяш към най-близкото открито място и се приземяваш. Двата мотора те подлъгват. Мислиш си, хей, нали имам още един двигател. Мога да се добера до вкъщи. С това увеличаваш опасността, защото вече си поел един ненужен риск. Винаги се започва с малки грешки и се свършва с разбиване в планините подобно на стария Скип.
Грубият начин, по който спомена съпруга на Кони Бейли, изглеждаше неподходящ.
— Отдавна ли се занимаваш с това?
— Трябва да са повече от двайсет години. Брей, времето лети, когато си имаш забавление.
— И през цялото време с Бейли?
— В началото не. Известно време Скип си имаше постоянна работа. Но през по-голямата част от последните десет години бяхме заедно. — Льоблан отново бръкна в чекмеджето и измъкна оттам пакет фъстъци от вида, който раздават в пътническите самолети. — Искаш ли?
— Не, благодаря.
— Как се справя Кони?
— Държи се.
— Това е добре — каза той и разкъса опаковката със зъби.
— Радвам се да го чуя, въпреки че не се познавахме много добре. Двамата с нея не мелехме брашно.
— Защо мислиш така?
— Нямам престава. Аз я харесвах.
— А как се спогаждахте двамата с Бейли?
— С Бейли всичко беше О. К. Грижеше се за самолета си като за дете.
— Така казват хората.
Той сдъвка един фъстък и изражението му стана замислено.
— Освен онези от НСБТ. Имах посещение. Казаха, че сам се е забил в земята. Не обичам да говорят така за него. Да размахват онази стара история как бил заспал на руля. Не е честно. Да оставят мъртвия да почива спокойно.
— Копеленца, а?
— Проклети копеленца.
— Не си ли ти, който е казал на НСБТ за старите му проблеми?
Льоблан изкриви лице в преувеличен израз на невинност. Пол се пресегна зад него и взе един пластмасов пакет. Отвори го и попита:
— Колко време си бил вътре?
— Как разбра? Кони ли ти каза? Защото си мисля, че тя наистина има нещо против мен.
— Позна.
Льоблан изправи врат вече с много по-различно изражение. Поклати глава и се усмихна.
— Веднага трябваше да се сетя. Ти си бивше ченге, на ли? Добре де, аз пък съм бивш затворник, значи сме равни.
Не е тайна. Държаха ме пет години. Застрелях един по време на бой в бара. Не го убих, въпреки че съм сигурен — тогава го исках. Копелето чукаше жена ми. Беше много отдавна. В началото на седемдесетте. Веднага след като се върнах от Виетнам. Там често се дрогирах, имаше много алкохол. Вече не го правя. Аз съм променен човек.
— С пушки, които не стрелят.
— Точно така. Нещо като заместител.
— Радвам се да го чуя. Къде срещна Скип? Вътре?
Той се изсмя пресипнало.
— Ще се обърне в гроба, ако те чуе да говориш така за него. Не, Скип си беше праволинеен от началото до края.
И двамата бяхме във военновъздушните сили.
— Работеше с него?
— Може да се каже за него. Точно както тук.
— Съжалил те е? Наел те е, когато никой друг не е искал?
— Аз съм страхотно добър механик. Ако Скип беше дошъл при мен в цялото си величие, нямаше да приема да работя за него. Той знаеше, че съм най-добрият авиационен механик в Калифорния. Каква беше онази дума, когато се срещат гостоприемник и паразит, а и двамата са облагодетелствани? Имахме взаимна полза от сделката.
— Симбиоза.
— Точно така. Аз имам подход към машините. Скип прекрасно знаеше колко съм добър. На мен ми трябваше работа. Всичко тръгна много добре.
— Самолетът, на който е летял, „Бийчкрафт“, модел 18 — това не е ли доста старичка машина?
— Строена е през шейсетте. Но нека да ти разкрия една малка тайна. Повечето самолети, на които летиш, са строени преди двайсет-трийсет години. Слагат им нови тапицерии на седалките, пребоядисват ги с онези нови химикали, дето сега ги използват за дневните, и после им казват, че са рехабилитирани. Самолетът си беше чудесен откъдето и да го погледнеш, а аз не говоря на вятъра. — Помете с ръка празните опаковки от фъстъци и безалкохолни и те изпопадаха на пода, за да правят компания на останалите боклуци. — Трябва да мърдам. Времето е пари за нас, робите на надниците.