— Кажи ми само за последния ден. Какво трябваше да се направи на бийчкрафта?
— Обичайния преглед. Искаш ли копие от доклада?
— Разбира се.
Той се зарови в купчина от книжа на масата и извади оттам една папка.
— Пазя много добри доклади. На Скип му харесваше и много пъти ме е хвалил за това.
— Разкажи ми за последния полет. Ти беше ли тук?
— Отидох си, след като минахме проверката по списъка.
Той беше малко нервен — нов пътник, знаеш как е. Може да си е мислил, че тя ще го изяде, знам ли?
— Тя? Мислех, че пътникът е мъж.
Или се опитваше да потисне смеха си, или нещо го бе жегнало.
— Съжалявам. Не исках да те обърквам. Нали знаеш, винаги наричаме самолета „тя“. Разбира се, знам, че с него си е отишло и някакво момче.
— Имаше ли някаква нередност в самолета в деня, когато е паднал? Нещо пропуснато? Каквото и да е?
— Абсолютно нищо. Тя беше в идеално състояние за едно леко и приятно прелитане над планините.
— Бил ли си някога там?
— Къде?
— Тахо, Рино, в тази област.
— Не.
Вече нямаше усмивки, а когато не се усмихваше, човек можеше да забележи торбичките под очите му.
— Някога да си срещал Кристофър Сайкс?
— Кого?
Беше напрегнат. Осъзнаваше, че са навлезли в сърцевината на разговора.
— Момчето, което е летяло с него.
— Никога не съм го виждал. Никога не сме се срещали. Жалко за хлапето, нали?
Льоблан поклати тъжно глава и Пол си помисли, че наистина съжалява за нещо. Пробвайки късмета си, Пол вметна:
— Утре ще поговоря с Ян Сапито.
Отсреща — празен поглед.
— Познаваш Ян. Живее в Лос Анджелис. Стара приятелка на Бет Сайкс.
— В случай че се чудиш — отвърна Льоблан, — не познавам тази лейди. Въобще не познавам хората, за които ми говориш. Аз съм просто един механик и не искам да ми се мотаят в краката само защото Скип е хвърлил топа. Жалко, и то не само защото е мъртъв. Адвокатите и ченгетата изпълзяват от дупките си и се опитват да ми стъжнят живота.
Отдавна ми е дошло до гуша от тази работа.
Пол му подаде визитката си.
— Обади ми се, ако се сетиш, че си пропуснал да ми кажеш нещо. Нямам нищо против теб. Просто се опитвам да разбера какво се е случило с този самолет.
— Задръж си визитката — сопна се Льоблан, като отблъсна ръката му. — Казах ти всичко, което зная. Ако отново те видя да се разхождаш в двора… — той свали един космически бластер от стената и го насочи към Пол, — може би ще те гръмна.
Той стреля и лъч синя светлина прониза Пол право в сърцето. Льоблан отметна глава назад и шумно се засмя.
ГЛАВА 7
Преди седмица Нина бе прочела за ареста на един пластичен хирург в Сан Хосе. Виетнамски лекар, занимаващ се предимно с виетнамска клиентела, оперирал в задната стая на козметичен магазин. Занимавал се с липосукция, лифтинг на лице, поставял гръдни импланти и очевидно имал само бегла представа за анестезиологията. Проблемът се оказа в това, че всеки с магистърска степен имаше право да извършва подобни процедури. Пластичната хирургия беше изключително печеливша специалност и пазарът се разрастваше, тъй като поколението от времето на бейби бума искаше да си остане на трийсет години и след като навърши петдесет.
Възстановителната клиника на Уилям Сайкс на „Садъл роуд“, изглежда, се намираше в съвсем друга вселена от магазина в Сан Хосе, въпреки че ги деляха едва неколкостотин километра.
Разположена близо до центъра на града на един склон под Хевънли, клиниката изразяваше стил и богатство от бронзовата табела до остъклените плъзгащи се врати. Нина паркира на малка площадка, скътана зад високи дървета, и звънна на входа. Един мек глас предупреди за почти церемониалното отваряне на вратата. Лъснатият служител на рецепцията, чието бюро бе пред един от най-огромните прозорци, виждани някога от Нина, практически заемащ цялата стена и гледащ към езерото, незабавно я отведе в друга стая. Там опитна на вид сестра изрази скръбта си от кончината на доктор Сайкс. Изглеждаше доста искрена в хвалбите си към него и покани Нина да изчака малко. Тя седна на стола, обърната към друг невероятно красив пейзаж.
Докато чакаше, заразглежда лъскавите албуми, показващи как изглеждат идентифицираните само с номера клиенти преди и след операциите. Някои от тях разпозна от рекламите по телевизията. Други бяха нови. Но при всички се забелязваше изумително подобрение.
— Не показваме всичките си пациенти — каза един млад мъж и тя изненадано подскочи.
Затвори албума, който разглеждаше, и го постави обратно на купчината.
— Вярвате или не, някои клиенти не искат да показваме как са изглеждали преди или да крещим на целия свят, че сме ги обслужвали — каза най-красивият мъж, когото Нина някога бе виждала в живота си. Той протегна ръка и тя я пое. — Аз съм Дилън Брет, партньорът на Бил в клиниката.