— Нина Рейли — представи се тя.
Докато се възстановяваше след докосването до човек, приличащ на Пиърс Броснан и Габриел Бърн, омесени в обща маса от мъжественост, полагаше невероятни усилия да си припомни коя всъщност е и защо е тук.
Той седна от другата страна на масата с напрегнати мускули, сякаш беше на стартовата линия — мъж, който със самото си присъствие създаваше атмосфера на лекота и светлина в стаята. „Свещена краво — помисли си глупаво тя, като не откъсваше очи от него, — този сигурно гази в жени.“
— Смъртта на Бил е ужасен удар — каза той. — Той действително беше невероятен хирург. Освен медицинския си талант той притежаваше и чудесен подход към хората.
Знаеше как да ги разтоварва. Повечето хора идват тук несигурни и дори уплашени пред перспективата да бъдат подложени на операция. Бил бе в състояние да накара и най-паникьосаните пациенти да съжаляват, че не са го направили още преди години. — Спомените явно нахлуха в съзнанието му, защото се засмя, разтърси глава, при което непослушната коса се люшна и падна на челото точно както по кината. — Всеки дошъл тук, дори да е изпълнен с нежелание, след разговор с доктор Бил си тръгваше готов да заложи дома си.
— Клиниката ще продължи ли без него?
— О, да. Крис… синът му, не проявяваше интерес да учи медицина за голямо разочарование на баща си, въпреки че съм сигурен, доктор Сайкс никога не му го е казвал направо. Крис се интересуваше от графичните изкуства, комуникациите, така че най-вероятно щеше да започне да прави маркетинг и реклама за нас, но Бил ме беше избрал за свой наследник в клиниката. Вече обмисляше оттеглянето си. Много пъти сме обсъждали как ще тръгнат нещата, когато това време настъпи, и аз съм готов да поема задълженията си, без дори временно да затварям заведението. Даже съм осигурил помощник, който ще започне работа идния месец.
— Друг хирург?
— Да, одобрен от директорите, разбира се. Идва с високи препоръки. И според мнението, което си създадох при срещата ни, повече прилича на Бил от мен.
— Имате предвид, по-добър бизнесмен?
— Точно така. Аз съм хирург и едва ли ставам за нещо друго.
О, Нина се съмняваше в това. Но разумната част от нея я накара да си прехапе езика и да се консултира със записките си.
— Добре ли познавахте Кристофър?
— Той порасна, мотаейки се в клиниката около баща си. Чудесно дете. Забавно. Близко и до двамата си родители. Тихо и интелигентно.
— Имаше ли си гаджета?
— Имаше няколко срещи, но не. Още не се беше установил. Беше само на деветнайсет. Веднъж ми каза, че иска да изпълни всичките си детски мечти, докато навърши двайсет и две. — Брет въздъхна. — Каква загуба. И, разбира се, не можах да повярвам, когато разбрах, че полицията е арестувала Ники. Помня я, когато преди няколко години идваше с Крис в клиниката. Цялата история… раните от меча… просто няма никакъв смисъл. Бих искал да й помогна по всички възможни начини.
— Благодаря ви. Оценявам го и ще кажа на Ники. Кажете нещо за Бет Сайкс. Колко добре я познавахте?
— Как е тя?
— Преживява тежки времена.
— Да, мога да си представя. — Той се загледа в планината за момент, прочисти гърлото си и каза: — Познавахме се, разбира се. Водехме социален живот. Жена ми и тя бяха много активни в групата на приятелите на библиотечното дело.
Чак сега Нина забеляза златния пръстен на ръката му. Беше женен. Добре е за него. Зле за жените по света.
— Споделете вашите впечатления от съпружеския им живот.
Той вдигна рамене.
— Когато бяхме заедно, всички спазвахме отлично поведение.
— Някога да са говорили за взаимоотношенията си?
— Понякога. Бил беше старомоден Отдаден. Склонен да закриля. Разбира се, беше по-възрастен от Бет. Ролята му подхождаше.
— Някакви признаци за търкания помежду им? Да сте забелязвали каквото и да е?
Само лекото потрепване на миглите му го издаде.
— Не.
— Доктор Брет, партньорът ви беше убит.
— Не се опитвайте да ми кажете, че се каните да обвините Бет.
— Просто ви питам дали…
— Вижте, в моя бизнес, както и във вашия, дискретността е религия. Не обичам да одумвам хората.
— Напълно ви разбирам. Но и вие трябва да разберете, че се опитваме да разкрием какво точно се е случило…
— Не, вие се опитвате да спасите своя клиент. И това е чудесно. Но ако бях на ваше място, нямаше да си губя времето да душа около Бет. Тя е била в Лос Анджелис, нали?
— Не става въпрос само за Бет — отвърна Нина. — Интересува ме доктор Сайкс. Трябва да разбера що за човек е.