Трябва да разбера взаимоотношенията му с хората.
Брет изглеждаше разтревожен. Стана и пъхна ръце в джобовете си. Изпод разкопчаната яка на памучната му риза се виждаше маслиненозелена фланелка. Отгоре бе с леко бяло сако.
— Преди години преживяха някаква криза в отношенията си. Не знам подробностите, зная само, че той беше много разстроен. Имаше някакво телефонно обаждане…
— Какво телефонно обаждане?
— Говореше с Бет. Каза й, че е решил да не я напуска.
Ще й прости всичко, ще направи всичко само и само да останат заедно. Всъщност това беше много мило — допълни твърдо той. — Оттогава взаимоотношенията им се нормализираха. Това е, което зная.
— Какво мислите, дали тя не е имала любовна връзка?
— Нямам представа. Знам само, че за известно време атмосферата беше заредена с много емоция. Бях щастлив, когато тази фаза премина. Всичко се случи преди много време. Не би трябвало да има нищо общо със смъртта на Бил.
Нина си помисли, че започва по-добре да разбира Брет. Смесените чувства караха тези дълги и красиви мускули да играят. Мястото, където се чувстваше комфортно, сигурно е стерилно и предсказуемо и най-вероятно като малък е обичал да си подрежда играчките спретнато и по местата им.
— Вие равноправни бизнес партньори ли бяхте?
С облекчение Брет се впусна в обяснения за техните договорни отношения, които разкриваха сложна бъркотия от законова материя, създавала равноправни взаимоотношения между двама специалисти. Сега щеше да му се наложи да откупи акциите на Бил от Бет, а всички въпроси по процедурата бяха отдавна записани и подписани в нотариално заверени документи.
Брет нямаше очевиден мотив да желае смъртта на своя партньор. Явно, че разбирателството им е било в сила от много дълго време, а и Сайкс вече е обмислял оттеглянето си. Това означаваше, че Брет по-скоро би се стремял всичко да върви както досега и клиниката да стане негова в резултат на естественото развитие на нещата.
— Кажете ми нещо за вашата практика.
Сега вече освободен от напрежението, той се усмихна и тя се хвана здраво за масата, за да не се разтопи.
— Между нас казано, извършвахме около петнайсет малки процедури и повече от двайсет големи на седмица.
— Изумително — подхвърли Нина наистина впечатлена, а не само за да го поддържа в добро настроение. — Трийсет и пет пациенти на седмица?
— Грубо казано — каза той, а усмивката остана на лицето му. — Някои процедури отнемат едва няколко минути, нали разбирате? Не подкарваме хората към хирургическата маса като добитък. Отделяме достатъчно време всеки от тях да разбере, че се отнасяме с него по необикновен начин. Готови сме да държим пациентите си за ръка, ако имат нужда от подобно успокояване.
Тя можеше да се обзаложи, че пациентките със сигурност са били безкрайно щастливи от необикновеното преживяване да държат за ръка доктор Брет.
— И двамата ли сте специализирани в един вид… имам предвид, предимно с лице ли се занимавате? — устоя на порива да прекара ръка по бузата си при тази мисъл.
— Не, правим всичко, въпреки че когато можеше, доктор Бил поемаше по-голямата част от традиционните случаи. Не харесваше много от по-новите техники. Корекция на лице и шия, на тялото чрез липосукция, ендоскопично повдигане на веждите, оформяне, редукция и реконструкция на гърдите, лазерна и химическа депилация, корекция на бедра, премахване на прилеповите крилца…
— Премахване на прилеповите крилца?
— Съжалявам. Някои от пациентите го наричат така. Това е жаргонът за премахване на излишната кожа от горната част на ръката. Ринопластика…
— Предимно богати хора ли обслужвате?
— Ни най-малко — отвърна той възбудено. — Имаме клиенти, които пестят в продължение на години за тези процедури. Дори такива, които взимат заеми. В днешно време няма причина да не си красив.
С надеждата, че не я наблюдава с погледа на човек, преценяващ от какви подобрения се нуждае самата тя, попита:
— Извинете ме, но… вие…
— Скъсена брадичка — каза той, като докосна лявата си страна. — Беше два километра по-дълга от тази на Джей Лено. Ушите ми стърчаха. Трябваше и да ги преориентирам. Заешка устна… Бил се зае с мен. Операциите бяха трудни и той свърши чудесна работа. Болката и продължителният процес на възстановяване го поставиха начело в списъка ми с омразните хора. Особено след като ми строши челюстта. След като се възстанових напълно, осъзнах, че Бил е променил целия ми живот. Всички тези преживелици ме направиха по-добър хирург. Никога няма да стана толкова добър като Бил, но мисля, че притежавам емпатия към пациентите си и те откликват на нея.