Значи все пак не винаги е бил Джеймс Бонд. Отвътре си е съвсем нормален.
— Всички ли пациенти са доволни от крайния резултат?
— В моята работа има голяма доза субективност. Естествено, мненията относно резултатите варират в широки граници — отговори невъзмутимо той.
— Сещате ли се за много недоволни пациенти?
— Предполагате, че го е убил някой от пациентите? — изглежда, че идеята едновременно го вбесяваше и тревожеше.
— Такива неща се случват, не мислите ли? И то нерядко във вашата професия. Разрових се по въпроса. Миналата година в Сиатъл е бил убит от пациента си един пластичен хирург…
— В този определен случай информацията ви е неточна. Бил е убит от личност, която той е консултирал и е сметнал хирургичната намеса за неуместна. Човекът го е убил, защото му е отказал да го оперира.
— Сигурна съм, че и във вашата клиника е имало подобни случаи. Хайде, доктор Брет, не всеки си тръгва оттук щастлив. Убедена съм, че и на вас е направило впечатление обезобразеното лице на доктор Сайкс. За мен символизмът е очевиден.
— Да, мислех си за това. Има един мъж, който веднага изплува в съзнанието ми — гласът му прозвуча недоволно. Той издържа психологическия тест с летящите цветове. Чак много по-късно осъзнахме, че е телесен дисморфик.
— Телесен… какво?
— Думата се използва, за да опише хората, които крайно не харесват начина, по който изглеждат. Нищо не можете да направите, за да ги задоволите.
— Може ли да ми кажете името на този пациент?
— Стан Фостер. Има го в официалните ни доклади. Бяха му направени шест основни хирургически процедури и множество по-малки, но независимо колко добре вървяха нещата, той си оставаше хронично недоволен. Веднъж идентифицирал истинския му проблем, Бил му заяви, че трябва да е без капчица мозък да му прави още операции.
Мъжът побесня. Наложи ни се да информираме полицията, след като ни отправи заплахи. Съди ни за медицинска небрежност. След като платихме много пари на безброй адвокати, делото беше прекратено. Предполагам, цялата история е в съдебните архиви. Но не си правете труда да записвате името му — завърши той, като посочи тетрадката й.
— Защо не?
— През март загина в автомобилна катастрофа.
— Хм — това го правеше неподходящ обвиняем за убийство, извършено през май. — Други?
— Разбира се, случвало се е да имаме временни трудности с пациентите, но винаги сме давали най-доброто от себе си да успокояваме неприятните ситуации. Когато един пациент е недоволен, ние правим всичко на всяка цена да го ощастливим. Това не е добре за бизнеса, но не оставяме много недоволни клиенти след себе си.
— Нещо друго да ви изплува в светлината на убийството на доктор Сайкс?
— Само още един случай, за който дълбоко съжалявам.
Млада жена на име Робин Литълбеър, която почина поради предишна погрешна диагноза за белодробно лечение.
Повече не се възстанови от обичайната упойка. Бил извършваше процедурата. Беше много разстроен. Тя беше единственият пациент, когото някога е изпускал. Семейството съди всички подред, разбира се. Бил беше оправдан, но мисля, че прехвърли известна сума на семейството. Това също трябва да е в архивите.
— О, да — каза Нина. — Чух за случая — благодарение на Сенди, която отдели от времето си да поговори с майката на Робин, Линда Литълбеър. — Ами доктор Сайкс? Аутопсията показа, че през годините и той е преминал през множество хирургични процедури. Кой ги е извършил?
Усмивката му се стопи. Неговата хирургия беше едно нещо. Той се придържаше към непоклатимото правило да пази естеството на пластичните подобрения на другите хора под ключ. „Колко безочливо — говореха очите му, — никаква дама не сте.“
— Аз извърших последните намеси.
— Можете ли да кажете, че той е бил ненормално загрижен за външния си вид?
— Определено не — отговори той, като присви опустошителните си сиви очи. — Трябва да разберете неговата гледна точка. Клиентите пристигат тук, за да станат прекрасни. Той трябваше да изглежда добре, иначе щяхме да изгубим пациенти. Толкова по въпроса.
— А напоследък не е ли бил малко по-загрижен за външния си вид, какво ще кажете? Да се е тревожил, че остарява?
— Нищо не мога да кажа — отсече той, видимо раздразнен от посоката на въпросите й. — Какво общо могат да имат собствените му хирургични подобрения с убийството му? Държите се така, сякаш Бил се е побъркал и е убил някого.
— На този ранен етап от разследването е много трудно да се прецени кое ще се окаже важно — отвърна Нина. Позволи си още един изстрел в тъмното: — Съвсем наскоро отново се е подложил на медицинска интервенция, нали?