Колата се опита на два пъти да го закопчее, но Пол я блокира. Пробва се да го изблъска в съседното платно, но Пол се измъкна. Накрая се предаде, но като за последно го одраска съвсем леко по калника. Това вече преля чашата и Пол се принуди да отстъпи. Веднъж застанал пред него, шофьорът убиец намали скоростта почти до пълзене, красноречиво размаха среден пръст пред огледалото за обратно виждане, а устата му се разтвори в бурен смях.
Това вече беше повече, отколкото човек можеше да понесе.
Пол знаеше що е самоконтрол и как да го използва.
Реши да стресне това копеле.
Приближи изотзад каприто и рязко изви. Добре че този път за разнообразие беше приел застрахователната полица за наетата кола. Нещо му подсказваше, че ще му е от полза. Каприто дори не кривна.
Значи по-строги мерки.
Фрасна страничното му огледало със своето. Двете огледала се разлетяха на парчета. С наслада се загледа как се промени лицето на противника, но не задълго, понеже вече се ускоряваше, чувстваше се славно, в пълно владение над превозното си средство и над ситуацията. С рязко движение кривна вляво и си върна доминиращата позиция.
Каприто изостана назад като куц кон.
Погледна в задното стъкло. Каприто изчезна, а мястото му зае друга кола.
Хилеше се като бабуин. Чувстваше се като бабуин. По-интелигентната човешка част от него се питаше за какво беше всичко това. Защото за секунда на него не му пукаше дали ще се сблъска с другата кола, дали няма да се убие само и само да заеме полагащото му се място в колоната. „Надявах се, че ще внимаваш повече“ — скара си се той и усмивката му изчезна.
Реши да забрави и да съсредоточи мислите си към предстоящото интервю. Нина просто искаше да се увери, че Бет Сайкс не е част от нейния случай. Бет е била в Лос Анджелис в нощта, когато са загинали синът и съпругът й, добре, но Нина искаше да направи кръстосана проверка още в ранния стадий на разследването. Всеки би могъл да си изфабрикува алиби, ако разполага с достатъчно време и приятели.
От случай на случай тя ставаше все по-подозрителна и по-агресивна. Когато се премести в Тахо, тя бе просто един апелативен адвокат, добре справящ се с приказките, но твърде неопитен. Ударите, които преживя, биха накарали много други адвокати панически да потърсят път обратно към апелативните съдилища, но не и тя. Нина беше боец. Сега тя беше умна и твърда, а не както преди само умна. С известно учудване Пол си помисли, че тя наистина се е отдала на професията. Щеше да остави следа в нея. Не си представяше навремето, че ще успее. Ян Сапито живееше близо до Бевърли Хилс в Западен Холивуд. Високият й блок сигурно доминираше над пейзажа в дните, когато имаше пейзаж. За нещастие мъглата реши да придружи Пол и от прозорците се виждаше само неясна мътилка. Преди да се качи до апартамента й на седемнайсетия етаж, Пол заклещи портиера в един ъгъл. Пъхна пари в охотно разтворената му ръка и го разпита за уикенда, когато бе убит доктор Сайкс. Дали са имали жена посетител през онези почивни дни?
Портиерът си спомняше пристигането на Бет Сайкс. Била си заминала заедно с Ян късно във вторник вечерта. Не си спомня да я е виждал как заминава, но обясни, че имало голямо движение през почивните дни и не можело да се държи сметка за всеки идващ и заминаващ посетител.
Засега алибито на Бет Сайкс бе като повечето алибита — съмнително.
Ян Сапито беше средна на ръст с извити като лък устни, носеше прилепнала риза, прилепнали дънки и престилка, на която бе изобразено лого: роза с надпис „Фокс фудс“. Дълга къдрава коса се спускаше свободно към кръста й с изключение на сребристата фиба във формата на пеперуда.
Пол се идентифицира и тя го пусна вътре. Сенди се беше обадила и я бе подготвила.
Сложи го да седне на табуретка пред дълга гранитна кухня.
— Ще се върна след секунда — извика тя. — Съжалявам, точно съм по средата на всичко.
— Мирише хубаво — каза той, а тя отиде до печката, вдигна някакъв капак и наоколо се разляха аромати.
— Кремсупа от аспержи. Пържен артишок. Картофено пюре за сладоледа.
— Моля?
Тя посочи масата зад двойната врата, където блестеше златиста пуйка, моркови, грах и други блюда, подредени подканващо върху ленена покривка пред сребърен свещник. Масата бе в очевидно преувеличени размери. В средата й бе поставен рог на изобилието, украсен с есенни листа, бълващ великолепни портокали, ябълки и банани.
— Чудесно е, но още е май.
— Аз съм кулинарен дизайнер и понякога работя, без да се съобразявам със сезоните. Имам си студио, но естествената светлина в тази стая ми харесва повече.