Мечът на правосъдието

— Често ли слиза насам?

— От време на време.

— Какво правите, когато ти дойде на гости?

— Всичко. Посещаваме музеите, ходим по брега, гледаме кино. Тахо е тихо място, а двамата с Бил живеят там от много време. Понякога просто не я свърта у дома й. Разбира се, Крис също е голямо изкушение за посещенията.

Първо постъпи в гимназия, а след това и в колежа „Помона“. Беше още заек, Боже, ужасно е случилото се с Крис. Можеше да разсмее всеки.

— Заради Крис ли дойде тя през уикенда, когато се случи трагедията?

— Не. Всъщност аз често се задявах с нея за това. Изглеждаше, че никога няма да дойде повече, освен ако не е, за да се види с Крис. Този път обеща, че ще прекараме повече време заедно, за да си вършим момичешките неща.

Пристигна късно в четвъртък вечерта. Пазарувахме целия петък и отидохме на плаж в събота. Не мисля, че е говорила с Крис, докато беше при мен. Не вярвам дори да е разбрала, че той се кани да наеме самолет и да се върне в Тахо при баща си.

— Знаеш ли дали Крис и преди сам е наемал чартърен полет?

— Не знам, но не бих се изненадала. Той беше доста оправно момче.

— Значи си била с Бет Сайкс през нощта на осми май.

— Отидохме до „Холивуд боул“, за да видим Шаная Туейн. Скачахме с другите каубойки.

— Само двете?

— Точно така.

— Без мъже?

— Не изглеждай толкова подозрителен, Пол. През този век на жените им се случва да излизат и сами. Бет е… тя беше… омъжена.

— Как вървеше съпружеският им живот?

— Както всеки друг. Техният продължи дълго време, много по-дълго, отколкото очаквах.

— Какво имаш предвид?

— Бил беше голям удар. Забавен, амбициозен, интелигентен. Имаше доходна практика, дори още тогава. Сигурна съм, че много жени се интересуваха от него.

Пол се зачуди дали Ян Сапито се нарежда сред тях.

— Мислиш ли, че той не беше щастлив с жена си?

— Ни най-малко. С такова впечатление ли те оставих?

— Ти харесваше ли Бил Сайкс?

— Харесвах го, но понякога ми се струваше, че ме разглеждаше като съперник за вниманието на Бет.

— Охо, ревнивец, а?

— Не я изпускаше от поглед.

Още веднъж се замисли за смисъла зад думите й. Не беше ли възможно Ян поне малко да завижда за безбожния късмет на приятелката си?

— Докога останахте навън онази нощ?

— Не до много късно. Сигурно около полунощ. След това се чупихме. Повечето от неделята ми се губи, докато не звънна телефонът и дойде новината за Крис. Бе вече късно през деня. Седяхме на балкона и пиехме по една „Маргарита“. Бет изпадна в шок. Не можеше да се свърже с Бил, но и не бе в състояние да лети същата нощ. Дадох й валиум и я сложих в леглото. После на другата сутрин й прибрах дрехите в куфарите и се приготвих да я откарам с колата до летището. Телефонът още веднъж иззвъня. Този път беше за Бил. Боже! Толкова е несправедливо, че се случи точно на Бет.

Тя знаеше кой е той и защо задава въпросите си и въпреки това въобще не й пукаше. Той беше убеден, че тя вече предварително си е подготвила отговорите. Описанието й как са прекарали нощта с Бет звучеше невероятно ясно и забележително близко до историята, която Бет бе разказала на Нина. От друга страна, ако жените бяха разговаряли за това, не е учудващо, че използват един и същ език.

— С нея ли излезе на другата сутрин?

— Да, докато не я пое Дария. Трябваше някой да е с нея.

— Каза, че Бет изпаднала в шок при вестта за Кристофър, нали?

— Разпадна се на милиони парченца. Тя благоговееше пред момчето. И двамата го правеха. Бил мислеше, че Кристофър някой ден ще спаси света. Крис дори не живя достатъчно дълго, за да разочарова родителите си. Имаш ли деца, Пол?

— Никога не съм имал този късмет — каза Пол, но, разбира се, нямаше предвид това. Никога не беше искал деца. Ти ги обичаш, а те те напускат или умират преди теб. Никога няма да стане както трябва.

— Защо е катастрофирал самолетът, Пол? Какво мислиш?

— Неправилна преценка на пилота, така казват от НСБТ.

Опита се да разчете изражението й. Изглеждаше сякаш искаше да каже нещо, но си прехапа езика. Почака още малко да види дали все пак няма да се изпусне. Но тя отново се беше взела в ръце. Пол се накани да си тръгва.

— Един последен въпрос — каза той.

— Всичко, което поискаш — каза тя и в очите й се таеше въпрос, лека усмивчица специално за него.

— Жената с двамата любовници. Как го прави?

— Имаш предвид как поддържа връзката с двама мъже?

— Имам предвид мъже от различни векове.