— Да.
— Някакви новини за местонахождението на бащата?
— Засега не — отвърна Барбара. — Той не е в системата и дори няма шофьорска книжка от този щат.
— Много лошо. Госпожице Зак, това, което трябва да направя днес, е да взема предвид някои фактори и да реша дали да последвам или не препоръката на областния прокурор. Ще обърна особено внимание на доклада от следствената служба, прикрепен към вашия случай. Вече съм го прочел. Госпожо Рейли, имате ли някакви други свидетели, които бихте желала да призовем на това изслушване?
— Учителят по история на госпожица Зак не е имал възможност да говори със следователя. Затова днес е тук. Също така майката на моя клиент би се радвала на възможността да говори пред вас.
— Чудесно. Да започнем с доклада.
Служителят на следствието Пърл Смит се изправи и обобщи доклада, докато Ники нервничеше на стола. Пърл се опита да открие някои социално приемливи факти в живота на Ники, но не се справи особено добре. Започна с училищния доклад на Ники при завършването на единайсета степен, в който на Ники беше дадена оценка три минус, няколкото задържания, достатъчния брой пропуснати часове, за да я накарат да повтаря, и пълния консенсус сред учителите й, че не обръща никакво внимание на уроците.
— Нещо да добавите? — Васкес попита Нина, когато този нещастен доклад беше обобщен.
— Мисля, че времето е подходящо да призова господин Едуардс — обяви Нина. Учителят по история на Ники пристъпи напред, прочисти гърлото си и седна на свидетелската скамейка. Изглеждаше още по-нервен отпреди.
— Преподавах на Ники само през миналия семестър — започна той. — Но преди това често сме разговаряли след часовете. Не мога да разбера пълната липса на интерес към училището, защото съм убеден, че е изключително умна. Чете много добре и има страстен интерес към историята. Четеше всичко, което й препоръчвах, и издържа много добре изпитите си. Има невероятен потенциал и е сигурно, че с известна помощ може да бъде превъзпитана, дори и да е извършила въпросното престъпление. За нея ще е трагедия да бъде прехвърлена към системата за пълнолетни.
Ако й бъде позволено да остане под домашен надзор или нещо подобно, ще се радвам да поема ангажимента да бъда неин независим координатор по учебните занятия. Харесвам Ники и искам да й помогна по всякакъв възможен начин.
— Благодаря — Васкес одобрително клатеше глава, но Нина прекрасно знаеше какво ще последва. — Госпожо Банинг, някакви въпроси?
— Хубаво е, че се притекохте на помощ на Ники, господин Едуардс — каза Барбара. — Двамата споделяте подобна политическа философия, права ли съм?
— Е… може и така да се каже.
— Вие сте я окуражавали да напише едно есе за Че Гевара, в което поддържа идеята за насилствено сваляне на нашата система на управление, и сте й дали най-висока оценка, нали така?
— Есето беше много добро — господин Едуардс кършеше ръце.
— Тогава каква е госпожица Зак? Анархист? Нихилист? Комунист?
— Ученик.
— Какъв късмет, че е попаднала под вашето крило. Някога да е проявявала интерес към убийството на публични фигури?
— Не, не…
Барбара извади есето, което Хенри размахваше пред Нина в своя офис.
— Прочетете пасажа, който съм подчертала на втора страница от есето на госпожица Зак.
Той взе есето и започна да чете:
— Понякога единственият начин да се прекрати потисничеството е чрез екзекуцията на политическите потисници, с които не може да се разговаря по друг начин. Нека да обясня…
— Дайте ми да видя това — прекъсна го Васкес.
Нина вече беше прочела есето няколко пъти. Вътре откри цялата грандиозна арогантност, която обикновено маскира незрялостта, но не видя нищо злокобно в криволичещото политическо пробуждане на една млада девойка. Почувства се достатъчно раздразнена от инсинуациите на Барбара по повод писанията на Ники, за да се намеси.