Той продължи, като изреди причините и заключенията си, но Нина повече не го слушаше. Чудесно знаеше какво се случва. Хвърли бърз поглед към Дария. Барбара си позволи на устните й да заиграе тънка усмивчица. Ники вече бе нейно и на Хенри притежание.
Рундът беше изгубен.
Но в последния момент Васкес хвърли един кокал и на защитата. Въпреки гръмогласните възражения на Барбара Ники беше поставена под домашен арест с електронно наблюдение. На глезена си щеше да носи електронен монитор и нямаше да има право да напуска дома си без изрично разрешение.
Ники беше толкова щастлива от незабавното си напускане на ареста, че, изглежда, не се интересуваше от нищо друго.
— Оковаха ме във вериги и пранги — весело изчурулика тя на майка си и на Нина, след като най-сетне приключиха всички подробности по освобождаването й.
— Разчитам на теб да спазваш правилата — строго я погледна Нина.
— Засега няма да ходиш на училище. — Настроението на Дария бе далеч по-мрачно. — Съдията каза, че няма да можеш да напускаш къщата.
— Дълга ваканция. Чудесно!
— Трябва да ти намеря учител.
— Дария, дръж се сериозно. Нямаме пари. Как ще наемеш учител?
— Остава само един месец до лятната ваканция. Може би ще се уговорим с твоите преподаватели. Може да помолим господин Едуардс да ти стане независим учител.
Ники почти се хвърли в колата.
— Хайде, Дария, да видим дали мястото не се е разпаднало.
Нина влезе в колата, събу си обувките и се облегна назад, затворила очи. Беше загубила много важна предварителна престрелка. Сега щеше да бъде насрочено предварително изслушване по доказателствената част. Сега е двайсет и пети май. Значи датата ще е в средата на юни…
Нечия врата на кола се хлопна наблизо, стресна Нина и я събуди. Тя запали двигателя и се включи в безумния трафик на забързания свят.
ГЛАВА 9
Накрая Пол позволи от болницата да се обадят на сестра му в Сан Франциско. Когато си възвърна съзнанието, успяха да го подлъжат да отговори на множество неуместни въпроси, като например на кой негов роднина да се обадят в случай на това или онова. В замъгленото си от лекарствата състояние той доброволно изплю немалко строго пазени тайни.
Спомняше си момента, когато забиваха иглата на инжекцията в десния му глезен… вика, пулсиращата болка. Все пак трябваше да извика едно алилуя за чудесата на съвременната медицина. Болеше го, но какво от това?
Сестра му дойде и бързо се задвижи из стаята. Самото й присъствие му припомни неща, които по-добре да беше забравил. Тя също имаше въпроси към него, но този път се беше съвзел достатъчно и съзнателно отказа да се признае за виновен в каквото и да е. Колкото по-малко говореше, толкова по-добре. Веднага щом се почувства по-добре, я отпрати обратно в града. Родителите му имаха нужда от нея. Той щеше и сам да се оправи.
През нощта остави съобщение на телефонния секретар на Нина, като я осведоми, че няма да може да й докладва няколко дена и ще пропусне изслушването по прехвърлянето на Ники към съдебната система за възрастни. Не се обади на Дино. Телефонира на Сюзън и отложи уговорената среща, без да споменава за счупения крак.
Честно казано, беше го срам. Не искаше да говори за произшествието.
Прекара пет дни в болницата — първо в хирургията, после в интензивното. Държаха го един ден на тежести в „мъчителен дискомфорт“, както го наричаха белите престилки.
— Не искаме съсиреци в крака ти — беше тяхното обяснение.
Една тревожна мисъл го вдигна от леглото. Започна да свиква с новото си състояние, като полагаше големи усилия да се задържа прав, подпирайки се на парапети и стени.
— Леко се размина — каза му докторът с хладен интерес в гласа. — Лека контузия, проста фрактура на крака, разкъсване на предното кръстовидно сухожилие на коляното.
Болното му коляно, за което полагаше грижи още откакто бе скъсал сухожилие в училище на един турнир по футбол. Още известно време щеше да се нуждае от патерици. Колко седмици или месеци, изглежда, бе една от най-строго охраняваните болнични тайни.
— Ще му направя рентгенова снимка — безгрижно му подхвърли лекарят. — Няма да ме минеш, че всичко ти е наред.
Ох, как го бяха минали, помисли си Пол.
На четвъртия ден проведе още няколко телефонни разговора. Опита се да се свърже с Льоблан, но когато не го откри нито на работа, нито вкъщи, се обърна към домоуправителя му. После каза на Дино да държи крепостта още известно време, защото му се е случил малък инцидент. Дино изглеждаше ужасно зает за човек, водещ полузагиващ бизнес. Добре де, ще се разправя с него по-късно.