Мъжът, който го блъсна, дойде да го посети в болницата. Донесе му синя ваза с цветя за подарък.
— Ще се погрижа застрахователната ми компания да не ви създава никакви неприятности. Страхувам се, че тогава излязох малко извън релси. Чувствам се виновен за цялата случка… — В нормалния живот извън ужаса на пътищата той се оказа мекушав касиер в супермаркет.
— Не бива — отвърна Пол. — Търсех си го.
Мъжът бързал за работа, но странникът вътре в него искаше да го свали с едно кроше на земята. Пол отново сънува същия кошмар и се събуди облян от пот и мисълта: „Наистина ли се опитвах да се убия? Затова ли беше всичко?“
На петия ден в болницата се обади домоуправителят на Дейв Льоблан.
— Дължиш ми петдесетачка — осведоми го той.
— Ще преценя, когато чуя какво имаш да ми кажеш.
Лежеше в болничното легло, удобно сгушен в завивките, и очакваше обяда си. Случаят му се струваше някъде далеч.
— По-добре да ми платиш.
— Говори или ще затворя и няма да получиш нищо.
— Льоблан още го няма. От четири дена не се е прибирал. Влязох в стаята му със собствения си ключ, за да се уверя, че не се скатава вътре. Нито следа от него. Дрехите му си бяха в гардероба, бирата в хладилника. Него го нямаше.
— Портфейлът му?
— Нямаше го.
— Добре. Ще мина през теб.
Пол затвори. Интуицията му подсказваше, че Льоблан сигурно отново е в затвора. Дръпна звънеца и щом медицинската сестра дойде, помоли за телефонен указател.
Когато Нина съобщи на Боб, че Никол вече си е у дома, той искаше да захвърли всичко и да отиде да я посети.
— Довечера сме на вечеря у Мат.
— Непрекъснато ходим там. Няма да им липсваме особено. Това е по-важно.
— Никол се нуждае известно време да остане насаме с майка си. Имат много неща, за които да разговарят.
— Тя не разговаря с майка си! Прави го единствено с приятелите си. Тя има нужда от мен, мамо.
— Не и довечера.
— Защо не?
— Каза, че иска да остане известно време сама.
Понякога само лъжата прекратяваше битката. Нина все повече се убеждаваше, че й беше по-трудно да се оправя с Боб, отколкото с другите възрастни. Спореха по цял ден, а вече и през нощта. Боб пращеше от енергия, не го свърташе на едно място и малко възрастни можеха да се мерят с него по настоятелност и решимост. Непрекъснато изпитваше своя интелект и силата на собствената си воля, като предизвикваше нейната подобно на малко лъвче, опитващо се да измести възрастния водач. Домът вече не беше убежище.
Веднъж пристигнали у Мат и Андрея, той изчезна в спалнята на Трой, придружен от Хичкок и братовчедите си, а Нина приседна пред огъня, обладана от блажено спокойствие. По-късно, когато масата се изпълни с блюда — любимата й пушена сьомга с лимон и боровинков пай, а атмосферата — с неангажиращи разговори, почувства, че желязната хватка, която я държеше от няколко дена, се разхлабва.
След вечеря Боб организира почистването. Седнала в трапезарията на кафе с Мат и Андрея, тя наблюдаваше как синът й раздава заповеди на по-малките си братовчеди. Беше твърд, но справедлив и поемаше най-трудната част от неприятното задължение. Утре, когато порасне и се превърне в мъж, сигурно щеше да преиграе същия този сценарий, но вече заел нейното място и наблюдавайки собствените си деца…
— Изглеждаш изтощена — обърна се към нея Андрея.
Червената й коса беше вързана на опашка, а краката й бяха заели мястото на сьомгата върху масата.
— Просто ми трябва още една чаша кафе — Нина се протегна и си наля още.
Мат отметна русата си коса от челото, стана, отвори барчето и донесе една бутилка.
— Ирландско уиски — усмихна се той. — Любимото на татко.
Той щедро наля в чашата й, добави половин чаена лъжичка захар. После отиде до хладилника и донесе оттам малка съдинка с бит крем.
— Не, Мат, пожали ме. Алкохол — да. Захар — да, но бит крем — това си е билет за ада утре сутринта.
— Не се стягай — той й сложи пълна лъжица в чашата.
— Трябва да карам до вкъщи… — каза тя, след като пое голяма глътка. Сгря я като топло одеяло посред мразовита нощ.
— Можеш да спиш тука — предложи Мат.
Нина се прозя, искаше й се да заспи където и да е.
— Андрея, дали можеш да ми помогнеш с един проблем, който имам напоследък.
— Надявам се.
— Ситуацията е такава, едно младо момиче…
— Новият й клиент, Никол Зак — прекъсна я Мат. — Обвинена, че е убила чичо си, пластичния хирург. Много странно, но братовчед й умрял същата нощ при самолетна катастрофа…