Сграбчила съкровището на чичо си, напълно забравила за якето, тя се притискаше към зида, парализирана от страх.
ГЛАВА 2
Дърветата се окичваха с нови цветове, а дъждовните вихрушки гонеха чайките по бреговете на езерото Тахо. По склоновете на Сиера скиорите се спускаха по тънките петна от късен за сезона сняг.
През втората седмица на март в град Саут Лейк Тахо планинската пролет беше в разгара си. Когато ръмежът отмина, а слънцето се показа зад ниските облаци, Нина Рейли погледна през прозореца на офиса си и се загледа в един възрастен мъж, прикрил с ръка очите си от слънчевите лъчи, който чакаше светлината на светофара да се смени. Тя премести стола си няколко сантиметра и наля чаша вода в разлистената смокиня, която вече бе израснала толкова високо, че опираше в тавана на малкия й офис.
Нейната секретарка, Сенди Уайтфедър, отвори вратата към приемната и влезе. Здрава като Балзак на Роден и също толкова масивна, в сравнение с Нина тялото й се разпростираше с по няколко сантиметра повече във всички посоки. Настроението й както винаги беше в стил „не си и помисляй да ми се бъркаш, ако не искаш да те изритам по задника право в езерото“. Нина отдавна се беше отказала да предприема реформи спрямо нея. От друга страна, двете със Сенди бяха преминали през добри и лоши времена и се бяха превърнали в приятелки. Или поне в нещо подобно.
Сенди се втренчи в нея. Очите й сякаш бяха направени от оникс, зад чиито мрачни дебри криеше личния си свят. Стоеше със скръстени отпред ръце.
— Какво? — попита Нина.
— Трябва да поговорим.
— Да не са се обадили от съда? Сигурно за ареста на Кати Лок?
— Не. За Джони Елис. Нуждае се от повечко помощ от наша страна.
— Сенди, с нищо не помага, ако лееш кървави сълзи на бюрото си всеки път, когато един клиент иска повече, от колкото позволява законът. Той е пренапрегнат. Не си е изсипал хернията или нещо подобно, нали?
— Той е на петдесет и шест и е твърде възрастен за физическа работа. Нуждае се от почивка. Уморен е.
— Всички сме уморени. Обществената ни система не е създадена да се занимава с подобен проблем. — Нина се облегна назад и усети как изтощението тежи като воденичен камък върху клепачите й.
— Това е само защото работниците не могат да се справят сами. Нуждае се само от няколко месеца почивка. Може да се опре на фонда за инвалидност — Сенди държеше делото на Елис. — Той мисли, че ще напусне още тази сутрин.
— Но няма нищо, което да… добре, добре. Ще погледна още веднъж дали не съм пропуснала нещо.
Сенди прие обещанието й, отиде до лавицата и извади оттам прашния сборник с калифорнийските закони.
— Бизнесът процъфтява — каза тя, като потупа претъпканата с папки лавица. Те стояха строени като добре обучени войници, готови за сражение. — Бих искала да мога да кажа същото и за теб.
— Ох, пак се започва — възкликна Нина.
Преди седем месеца всичко вървеше чудесно. Тя имаше прекрасни съпруг и син и вярата, че светът е едно великолепно местенце. И тогава, когато вече бе на път да приключи дело за убийство за един недостоен клиент, съпругът й беше убит в нападение, предназначено да ликвидира нея и сина й Боб. Не можеше да го забрави. Времето може би щеше да й помогне да го преживее, но не и да го забрави.
Справяше се, доколкото успяваше.
— Трябва да продължиш напред. Да си намериш друг мъж.
— Сенди, аз загубих съпруга си, не ума си.
— Какви ги върши в последно време Пол? Още ли е във Вашингтон? Защо не се е обаждал през последните седмици?
— Знаех си. Знаех си, че ще го изровиш. — Последното нещо, от което Нина се нуждаеше, бе дискусия със Сенди относно Пол Уегънър. Когато се омъжи, Пол се намираше на пет хиляди километра във Вашингтон. Много добре.
Където и да отидеше, той сееше след себе си хаос. Обичайните правила никога не важаха за него, а иначе проницателните сетива на Нина някак си губеха острота в негово присъствие.
Тяхната връзка, гореща и турбулентна, се бе разпалила буйно като пламък на кибритена клечка. Когато мислите й се връщаха обратно към онова време, тя си напомняше причините всичко да се превърне в пепел. Забавен и топъл на повърхността, Пол си оставаше неразбираем за нея. Той вършеше неща, които тя не очакваше, не разбираше и не одобряваше. Разстройващи неща, понякога изпълнени с насилие. Как можеш да си близка с мъж, когото вероятно никога няма да разбереш? Той твърде добре се бранеше от всякакво интимничене. Така че тя не се нуждаеше в живота си от Пол освен професионално като експерт-следовател. Нуждаеше се от дълго плуване или поход по горещия пясък на пустинята, не от друг мъж.