— Как, за бога…
— Сетих се. Вестниците не споменаха името й, но намеците бяха повече от красноречиви. В този град няма тайни. Да не говорим за Боб.
— О, не.
— Не се безпокой. Казах му да си затваря голямата уста или ще му излезе някой лош прякор.
— Като какъв?
— Боб Плямпалото.
Нина и Андрея избухнаха в смях.
— Какво се канеше да ме попиташ, Нина? — развеселено я подкани Андрея.
— Ами това момиче, изглежда, не е склонно да се разкрие пред мен. Подходих с разбиране, подходих с твърдост.
Тя осъзнава, че всичко казано помежду ни ще е строго конфиденциално. Нищо не проработи. Учила си психология и я използваш ежедневно в работата си. Някакви предложения?
— Пази тайната на живота си — сериозно започна Андрея. — Тя или защитава себе си, или някого, когото много обича.
— Мисля, че е по-скоро някой друг.
— Отбележи си, че е била честна към тебе. Не те лъже, просто не се разкрива. Това е добре. Просто трябва да изградиш доверие помежду ви.
— Непрекъснато работя по въпроса.
— Днес видях Сенди в пощата — каза Андрея, свали крака от масата и премести стола си по-близо.
— Какво прави тя?
— Удивително, ти работиш всеки ден с нея, а се обръщаш към мен за клюки?
— Понякога имам чувството, че се бои да не нахлуя в живота й, ако ми признае нещо наистина лично. Може би се страхува, че ще й се меся, както тя прави с мен.
— Е, тя едва ли си мисли, че си опитно зайче или нещо подобно — обади се Мат.
— Стига — прекъсна го Андрея. — Тя е намерила работа за Джони Елис. Мисля, че той беше твой клиент.
— Беше.
— Точно той. Ще става мениджър в един мотел около парка с казината. Мястото е било заето от нейната племенница, но тя е бременна с четвърто дете и решила да напусне.
— Брей — значи Джони можеше да остави най-сетне пътностроителната работа. А Сенди не беше казала и дума. — Сенди трябва да се заеме със социални грижи. Явно има влечение и й се отдава.
— Не винаги — възрази Андрея.
— Какво имаш предвид?
— Тя и Джо се опитват да работят с някои проблемни американци от индиански произход и да ги вкарат в правия път. Един от тях беше арестуван миналата седмица.
— За какво?
— Нали си чувала за поредицата от грабежи по брега на езерото.
— Момчетата с лодките?
— Точно така.
— И кой е той?
— Името му е Скот Кабано. Семейството му е доста разстроено. Скот е живял дълго време в приюти за бездомни. Както и да е, сега е навън под гаранция. Станал е агресивен. Джо не изглежда кой знае колко разтревожен.
Велико, помисли си Нина. Още един проблем, от който Ники нямаше нужда.
— Не е възможно да се спасят хората. Те винаги следват своите си пътища. Понякога сами решават да се спасят, но някога нямат никакво подобно намерение.
— Не съм съгласна — възрази Андрея. — Виж какво направи Сенди за Джони Елис.
— Сенди просто му даде шанс. Но само от него зависи да реши дали е болен и гневен или е готов да започне отново. Той просто е предприел нещо като вътрешна революция, не всичко е стечение на външни обстоятелства.
— Разговорът стана много философски — заяви Мат, — така че позволете ми да обявя нещо: аз съм безочлив, егоистичен кучи син и съм изцяло отдаден на собственото си благополучие. Безкрайно съм щастлив, че съществуват алтруистично настроени хора, желаещи да вършат мръсната работа, за която не бих си мръднал и пръста.
— Жена ти ръководи женски приют! Значи и ти си вътре.
— Това е работа на Андрея.
— Това всекидневно оказва влияние на семейството ти, Мат. Всички знаем колко много си пожертвал.
— Хей, може би ще направим големи пари, ако се хванем на работа за Големия шеф — каза Андрея. — Ще имаме огромен дом и ще ходим до Хаваите всяка зима…
— Няма да изкарате и един ден — вметна Нина.
Мат прегърна Андрея и заби нос във врата й.
— Така както говориш, Нина, част от магията ми се изпарява. Губя точки, нали, сладкишче?
— За сладкиши ли си говорите? — извика Трой, като изтриваше мокрите си ръце в дънките. — Защото ние още сме гладни.
Към него веднага се присъединиха Боб отляво, една педя по-висок, и Бриана отдясно, една педя по-ниска.
— След всичкия този пай? — удиви се Андрея.
И трите деца кимнаха едновременно.
— На нашата възраст се нуждаем от повече калории заради ускорения растеж — дълбокомислено обясни Боб.
— Е, в такъв случай наистина заслужавате нещо повече — съгласи се Андрея и прошепна на Нина: — На моята възраст аз имам нужда от повече алкохол.
— А аз от повече кафе — отвърна Нина, — но по-слабо.
— По това време?