— Кафето не оказва никакво влияние на съня ми.
Мат стана и се погрижи всеки да получи според потребностите си.
В секундата, в която Ники се прибра в къщи, тя се втурна към стаята си, залости вратата и се хвана за слушалката. Линията на живота й. Господи, колко й липсваха разговорите с приятелите й.
Потърси Боб, но никой не отговори. Обхвана я огромно разочарование, нали майка му обеща да му съобщи, че тя се прибира вкъщи. Защо не си е у тях?
Лежеше в леглото си с телефона в ръка. Стаята й изглеждаше странно. Чаршафите и завивките бяха чисти. Дрехите, които беше оставила да лежат разпръснати по пода, сега бяха сгънати и спретнато подредени по шкафчетата. Кварцовите кристали, събирани при пътешествията й из планината, бяха подредени в единия ъгъл, а на перваза се мъдреше кафена кана, пълна със свежи цветя. Разбираше, че Дария беше почистила стаята й с най-добри намерения, за да й покаже колко е загрижена, но обстановката я депресираше. Значи така си върви светът дори и без нея. Личността й се беше изцедила от нещата й. Боб беше забравил за нея.
А дали майка му не му беше казала да се държи настрана от нея?
Отвън слънцето напичаше. Преди години тя щеше да е навън с байка си и да кръстосва планините.
Отново хвана слушалката и набра номер.
— Скот?
— Брей, кой цъфна на белия свят. Кога ти отпуснаха въжето?
— Днес следобед. Чак сега имах възможност да се обадя.
— Трябва да те видя, котенце.
Обхвана я трепет. Той можеше да предизвиква тръпки по гръбначния й стълб дори само с гласа си. Толкова привлекателен, толкова непосредствен. Едновременно точно нейният тип и по никакъв начин нейният. Удивляваше я начинът, по който пердашеше през живота, без да му пука за нищо. Затова, когато Ники побесняваше и искаше да излезе и да направи нещо лудо, той беше винаги насреща.
Колко жалко, че бе невъзможно да му се има доверие.
— Не мога да излизам никъде. Под домашен арест съм.
На глезена си имам една джаджа, която може да ме проследи, ако изляза. Трябва непрекъснато да съм тук, за да ме проверяват.
— Хм. Такъв ти е късметът. Аз нямам такива ограничения.
— А защо да имаш?
— Не разбра ли, че ме арестуваха?
Дали не дочу в гласа му някаква гордост?
— Не. Защо?
— Обвинен съм, че съм влизал с взлом в къщите край езерото — внимателно каза той. — Пуснат съм под гаранция. Майка ми трябваше буквално да удуши стареца, за да кихне мангизите за гаранцията.
— Добро име за банда — каза Ники. — „Кихни мангизите“.
Той се засмя.
— Защо си мислят, че ти си го направил?
— Ти ми кажи.
— Но ние никога не сме взимали нищо ценно, Скот, а аз никому не съм казвала нищо. Защо ми е?
— Не познавам някой да е толкова близък с полицията напоследък, колкото си ти, Ники, котенце. Но не се тревожи за нищо. Защитава ме един велик тип. Истински главорез, казва се Райзнър. Ще ме измъкне. Слушай, ако ти не можеш да мърдаш, аз ще дойда при теб.
— Кога?
— Не мога по-рано от полунощ.
— Твърде късно е, Скот. Майка ми е тук.
— Откачи се от нея.
— Много е разстроена от всичко и не мисля, че…
— Идвам, така че побързай да я разкараш.
Беше като прериен пожар. Невероятно бързо превръщаше всичко около себе си в пепел. Веднага ти забиваше нож, ако му обърнеш гръб. Навремето си мислеше, че той е всичко, от което тя се нуждае. Но какво бе това с кражбите? Отново си припомни онези нощи. Бяха излизали два-три пъти… изпразваха по някой спрей и отмъкваха търкалящите се навън предмети. Никога не бяха прониквали вътре в домовете.
Може би е ходил сам. Сигурно.
Но Скот трябваше да стане нейната връзка с външния свят. Той беше единственият човек, който щеше да знае какво трябва да се направи. Тя би могла да се обади и на Боб, но не искаше да го замесва. Скот можеше да се грижи сам за себе си. Щеше да й се наложи да му се довери още веднъж, след това…
Дали можеше да се оправи с него? Трябваше да опита.
Нина и Боб останаха у Мат да изгледат филма, но все пак се прибраха към полунощ. Боб заспа още по пътя за вкъщи. Тя се загледа в няколкото дълги косъмчета, поникнали по брадичката му и по страните, и осъзна, че скоро ще трябва да му купи самобръсначка. Трябваше да го инструктира как да се поддържа.
Мракът я обвиваше. Не искаше да остават у Мат. Ако имаше някаква надежда за хубава дълга почивка, по-вероятно щеше да я намери в собственото си ухаещо на борове легло. Там щеше да се бори на своя територия срещу безсънието. Щеше или да спечели, или да свърши някаква работа в кухнята, или да слуша как по радиото среднощните маниаци попържат правителството. Имаше богат избор на алтернативи.