Скот винаги следваше своите собствени планове. Трябва да е била тъпа кокошка, за да си въобрази, че може да й бъде от полза. — Защо просто не си тръгнеш? Върви си.
Той се изправи, надвесвайки се над нея като кула.
— Не съм свършил с теб, Ники. — Този път, докато я целуваше, здраво я държеше за врата, притискайки я към себе си. Не й даде никаква възможност да се измъкне. Държеше лицето си много близо до нейното и я хвана за косата. — Дължиш ми го.
Той знаеше нещо. Или се правеше, за да я накара да си признае нещо. Такъв си му беше стилът.
— За какво говориш?
— Спомни си, че деляхме всичко по равно. Не ми казвай, че си го убила и не си взела дори едно сувенирче.
— Върви си.
Дръпна косата й. Тя го удари с ръка, но хватката му не отслабна.
— Ох! Спри!
— Къде е, чипоноске? Какво взе от къщата?
— Нищо не съм взела. Защо си мислиш така?
— Вестниците твърдят, че си го направила. Убила си го, докато си извършвала грабеж.
— Спри! Моля те, Скот, боли ме.
— Пише, че някакъв съсед те е видял да взимаш нещо. И спомни си, че аз те научих на всичко, което знаеш. Кое беше правило номер едно? — пусна косата й.
— Ти ми кажи — тя разтриваше скалпа си.
— Никога не си тръгвай с празни ръце.
— Не съм взела нищо.
— Лъжеш.
Каза го с такава увереност, че тя потръпна. Скот приближи устни до ухото й и прошепна:
— Дължиш ми го, Ники, и по-добре да ми повярваш, че се каня да си прибера дължимото.
Обърнаха лица към прозореца. Едновременно чуха шума от колата на Дария.
— Трябва да тръгваш — извика Ники. — Мини през задната врата — започна да го блъска към кухнята.
— Ами ако не искам? — внезапно се обърна и тя загуби равновесие. Залитна и се облегна на масата. — Ами ако остана тук? Да обсъдя цялата работа със сексапилната ти майчица. Тя сигурно ще се съгласи с мен. Знае ли нещо за приключенията ни около езерото.
Гневът и раздразнението й надделяха. Не можеше да го търпи и секунда повече.
— Изчезвай! — блъсна го по ръката. — Майка ми няма нищо общо с това. — Отново го удари. — Ще те убия, Скот! Кълна се, ще те убия! — говореше колкото се може по-тихо, надявайки се да не я чуе Дария.
Сборичкаха се, когато той се опита да я удари, но тя го парира. Скот успя да хване ръцете й.
— Направо се разтреперих, кучко! Хайде де, направи го!
На вратата се чу звън от ключове.
— Просто си върви — изплака тя и се изви. Заби ноктите си в кожата на ръката му. — Моля те, Скот!
Той я отблъсна толкова силно, че тя се срути на пода, после излетя навън.
— Скъпа? — извика я Дария от дневната.
— Тук съм — отвърна Ники. Подпря се на стола и бързо се изправи. — Търся си нещо за хапване. — Чу се затварянето на задната врата.
Майка й влезе, като се оглеждаше.
— Да няма някой вътре? Какво беше това?
— Пуснах радиото.
— Ох. Трябваше да обиколя две аптеки, докато открия необходимите капки. Колко е хубаво, че в Невада всичко е отворено през нощта. — Огледа загрижено Ники. — Добре ли си?
Ники отвори хладилника и погледна вътре. Вратата я прикриваше от погледа на майка й.
— Добре съм. Смешното е, че ушите ми също са добре. След като си минала през всички тези перипетии. Не е ли странно?
Дария остави на масата торбичката с лекарства и ключовете на колата. Прозя се широко.
— Не, типично е. Все едно да закараш колата си на поправка. Ако по някакво чудо има кой да ти я оправи, можеш да се обзаложиш, че странният шум, който те е разтревожил, е изчезнал между гаража и монтьорската работилница.
Ники разкъса опаковката на парче сирене и отхапа.
— Искаш ли нещо друго с това? Не ядеш достатъчно.
— Не, благодаря. Май ще си лягам. Лека нощ.
— И няма целувка?
Тя лекичко целуна майка си по бузата и се качи по стълбите в стаята си, като разтриваше болезнените синини по ръцете. Нямаше да може да напусне къщата Бог знае докога. Беше като вързана.
Скот беше абсолютно извън играта. Вече гледаше по-трезво на него. Той беше просто поредният използвач като мъжете, които Дария влачеше вкъщи. Отнасяше се с нея като с парцал и ни най-малко не я уважаваше. Беше я повел по грешен път и дори по-лошо — беше я бутал натам. Ох, ако не се бе срещала с него, може би нямаше да попадне в това положение. Може би нямаше да отиде при чичо си… Тогава нямаше да види…
В гърлото й заседна буца. Дори не можеше да мисли за това.
Позволи си още веднъж да се ядоса на Скот. Никога нямаше да има група.
Трябваше й някой, който да свърши едно нещо за нея, без да иска друго в замяна.
Може би Боб?
Първото нещо, което направи Пол, след като го изписаха от болницата, бе да вземе под наем линкълн, за да има повече място за крака си. Можеше да кара и с левия си крак, но автомобилът все пак си оставаше проблем. Болката, която изпита, докато се наместваше в широкото купе, беше почти непоносима.