Загаси светлината, положи глава на възглавницата и се опита да се намести, без да предизвиква нови болки в крака си. Метна си допълнително одеяло. Изрита го. Извика от болка.
Реши да стане за чаша вода, но видя, че една от патериците му е паднала далеч от леглото. Налагаше се да пропълзи, за да се добере до нея.
Отново затвори очи. Почувства как го обзема сънят. Смътно се виждаше сред снежни планини с пистолет в ръката. „Рапсодия в бурната нощ…“
Светна лампата, грабна телефона и избра дълга серия от цифри.
— Събуди се, сънливке — извика той.
— Кво?
— Хей, съкровище. Как си облечена?
— Кой… Пол?
— Кой друг?
— Какво има? — чу се някакъв шум от другата страна. — Почти два часът е.
— Събудих ли те? — попита злорадо.
— Какво има?
— Очевидно нищо интересно. Затова се и обаждам.
Гласът на Нина звучеше напълно разбудено. Наистина ли още не си е легнала?
— В Тахо ли си? — попита тя.
— Кармел.
— Какво стана с теб? Къде беше? Побърках се да ти звъня. В Лос Анджелис ли беше?
— Аха.
— Предполагам, че се е случило нещо особено важно, за да те държи толкова време далеч от телефона.
— Да, наистина нещо.
— Добре де, какво?
— Разговори, клюки, катастрофи.
— За какво говориш?
— Кажи ми, Нина, знаеш ли какво си мисля, докато лежа облечен в костюма, с който съм се родил, а кожата ми е галена от нежните завивки?
— Не мога да си представя.
Пипна я.
— Чудя се как малките птички стоят по клоните през нощта. Нали строят гнезда само през пролетта. Какво става през останалите сезони, когато падне нощта и те няма къде да приютят малките си телца? Защо не падат долу?
— Сериозно ли говориш? — чу прозявката й. — Затова ли размишляваш в тия късни доби? Какво се случва с мъртвите и призраците? Какъв е този носталгичен хленч?
— Някои сериозно ранени може да са изгубили своите… ох, каквото и да е — крака, пръсти… Нещото, за което висят по клоните.
— Думата е „нокти“. Предполагам, че имат шибан късмет.
Слушаше грубите й думи с перверзно удоволствие. Нина почти никога не си позволяваше подобен език.
— Благодаря за докладите, които ми изпрати по факса, но имаме много неща, за които трябва да поговорим. Къде беше досега? Кога идваш насам? Трябваш ми тук и веднага!
— Не ти се обадих, за да говорим по работа.
— Тогава мисля да поспя.
— Исках просто да ти кажа здрасти.
— Тогава чао.
— Исках и да те чуя как ръмжиш, благодаря.
Затвори. Да говори с Нина беше толкова разтоварващо. От друга страна, може би просто го удариха успокоителните, защото почти веднага заспа като младенец.
ГЛАВА 11
Когато Нина влезе в офиса си във вторник сутринта след дългия уикенд по случай Мемориалния ден, един куриер от областната прокуратура вече се мотаеше пред вратата й с писмо, адресирано до нея. Тя се настани зад бюрото и разкъса плика, без да си направи труда да свали якето си и да остави ръчната чанта.
Внимателно изучи съдържанието на писмото и мъглявите научни обяснения лека-полека почнаха да придобиват смисъл. Вътре бяха изложени резултатите от ДНК тестовете. Най-отгоре бяха тези на Дария Зак. Придружителното писмо беше от Хенри, който обясняваше, че не са й изпратени по-рано по чисто недоглеждане.
Значи вече са тестували Дария! Докладът представяше резултатите от генетичното сравнение между кръвта на Дария и тази върху меча.
Нямаше съвпадение. Автографията не показваше и следа от третия алел.
Почеса се по главата. Не й се искаше това да е кръвта на Ники, но не желаеше да се окаже и на Дария. Алелът съществува и тя трябваше да измисли някакво обяснение за него. Реши да се обади на Джинджър, за да се срещнат.
Денят напредваше и хиляди неща се объркаха. Една буйна клиентка беше повдигнала обвинение срещу офицера, който я е арестувал. Тя твърдеше, че полицаите са я били, преди да я вкарат в ареста, което обясняваше драскотините и синините по нея. Предишната версия бе, че е имала страхотен махмурлук и не си спомня откъде са се появили. Друг клиент, обвинен в кражба на кола, направил грешката да открадне автомобила на собственика на казиното. Предната нощ разбил прозореца и се опитал да напусне града и домашния си арест.
Обади се Джони Елис. Намерил си нов лекар и искал да започне всичко начисто с болки в гърба въпреки новата работа, която му беше намерила Сенди. Нина бясно се занимаваше със сто неща едновременно, докато не стана време за обяд. Затръшна вратата на офиса и седна в оранжевото кресло, притворила уморени очи. Сенди почука.