— Няма я — отвърна Нина.
Сенди влезе в кабинета с наръч документи за подпис, но се спря на прага.
— Имаш уговорка да се видиш с Линда този следобед.
— В три часа, знам — каза Нина. — Но сега е само един. Какъв е проблемът?
— Тя иска да разговаряте… няма да ти хареса.
— Какво?
— Тя е алкохоличка. Когато стигнем дотам, вече ще е пияна.
— Отмени уговорката. Не искам да разговарям с нея, когато е в такова състояние.
— Ти не разбираш. Тя пие. Няма да я случиш трезва. Забравих да ти го спомена.
— Но сигурна ли си, че това е добра идея? Може би трябва да присъства неин адвокат. Да. Настоявам на разговора да присъства и неин адвокат.
— Защо, ние не сме ченгета.
— Не мога да го направя, Сенди. Какво ще стане, ако си признае някакво престъпление. Ще трябва да я издам. Не е морално.
— Слушай. Две неща. Първо, тя не е убила доктор Сайкс. Ясно? Вече ти го казах. Кога ще започнеш да ме слушаш?
— Ти си нейна приятелка, Сенди. Естествено, ти си лоялна, но…
Сенди разпери ръце.
— В нощта, когато Бил Сайкс е бил убит, тя е запивала в един бар до Раунд хил, наречен „Жадната патица“.
— Откъде знаеш?
— Тя ми каза.
— Аха. След като си убедена, че тя не е сторила нищо на Сайкс, защо трябва да се срещам с нея?
— Знае нещо, което трябва да чуеш. И това е от нея.
— И за какво?
— В последно време е трудно да се говори с нея. Не я притиснах.
— Трябва да е в болница, ако е стигнала толкова далеч. Тя е опасна за самата себе си.
— Опитахме се да я вкараме в детоксикацията. Има някои добри програми, предназначени за хората с индиански произход — алкохолът е само една от причините да се провали човек, — но тя все още не е готова. Междувременно към нея е прикрепен и лекар. Джо я наблюдава през времето, когато аз съм на работа. Тя просто трябва да мине през всичко това.
В непознатата, за която двете разговаряха, Нина много трудно можеше да разпознае Линда от сватбата на Сенди.
— Мислиш, че това е временен провал, причинен от случилото се с дъщеря й?
— От това и защото мъжът й я напусна. Да, тя трябва да се натъгува, преди да стъпи отново здраво на краката си.
Линда беше още една жена, повлечена от ледената вълна на скръбта след загубата на някой обичан. Много добре я разбираше. Внезапно светът се оказа изпълнен с жени като нея. За повечето имаше макарони, които да готвят за гладните деца, листа, които да бъдат метени по стълбищата, раздаване на помощи. Сексът, любовта и гладът са нормалните инстинкти, които ги изправяха отново. Самият живот ги повличаше обратно в нормалността. Но какво става с онези, които никога не преодоляват мъката? Ами с Линда, която затъва все по-дълбоко и може би никога няма да успее да изплува на повърхността. Как се възстановява една майка след загубата на детето си? Ами Ники? Тя стоеше на едно място, без да може да мръдне оттам. Как може да върви напред едно дете, след като баща му се е отказал от него?
Сенди продължаваше да говори.
— Но ти трябва да знаеш какво се е случило и, предполагам, Линда смята, че знае нещо полезно. Затова искам да заведа теб, не Пол.
— Защо настояваш да проведа срещата аз, а не Пол?
— В нея е останала достатъчна гордост да не позволява на хората да я виждат в какво състояние е. Теб ще приеме по-лесно. Уиш ще се върне след малко. Той може да наглежда офиса, докато ни няма. — Понякога синът й Уиш вършеше разни странни неща за тях.
— Добре. Сенди? Ти каза за две неща, когато ти обяснявах, че не мога да я разпитам, докато е пияна. Кое е второто нещо?
— Второто е, че не виждам защо трябва да си етична с хората, когато имаш да защитаваш едно малко момиче, обвинено в убийство. Не ме интересува коя е Линда и колко е объркана. Ако мислех, че ще е от полза за клиента ти, щях да я захапя като куче кокал.
Нина обмисли думите й, а после размисли още веднъж.
— Знаеш ли, Сенди, мисля, че имаш известно право — каза накрая тя. — Според мен напоследък обръщам прекалено много внимание на някои спорни идеи за професионалната етика.
— Винаги съм ти го казвала. Вие, адвокатите, мислите като паяци и понякога се оплитате в собствените си мрежи. Трябва да действаш като хлебарка. Тръгвай и само не забравяй да се прикриеш, когато запалят лампите. — Тя тържествено тръшна купчината книжа на бюрото й.
В два и половина показа на Нина един червен пикап шевролет.
— На Джо е — каза тя, като се качи на мястото на шофьора. — Само дето се разпада, щом стане по-горещо.
Колата цялата се разтресе, когато я запали и тръгна от паркинга. Денят беше като от туристическа брошура — ясен и топъл, от дърветата като сняг се сипеха жълти цветове, които покриваха колите и улиците.