— Не, но… — по челото му избиха малки капчици пот. — Това са сметките, обработвах ги, за да ти ги покажа. — Той се наведе, за да ги събере. — Виж това. И това.
Пол отново ги свали на пода, без да отмества поглед от заместника си.
— Не искам да гледам книжа, Дийн. Искам да огледам самия теб.
— Не ти ли харесва?
— Имаш предвид офиса?
— Нещата се движеха твърде бавно. Търсех начин да дам начално ускорение на бизнеса. Всичко съм нагласил както трябва, нали?
— Наистина си нагласил, няма спор.
— Чергите ти са в ред. Сложих ги в склада. Обадих се в един магазин, за да ги попитам как се съхраняват най-добре.
— А плакатите?
— Бяха толкова стари. Целите в жълти и черни петна. Разкъсани.
— Когато те оставих, не бяха разкъсани.
— Имах затруднения да ги обеля от стената.
— Аха, обелил си ги.
— Реших да спестя малко пари от новите тапети.
— Дори от онзи постер, подписан от Едмънд Хилари?
— От кого?
Пол помълча няколко секунди. Това вече бе трудно за преглъщане.
— Предполагам, че бизнесът процъфтява, ако се съди по новата украса.
— Не, точно това исках да ти покажа.
Телефонът иззвъня. Дийн посегна, но Пол го изпревари и вдигна.
— „Ван Уегънър инвестигейшънс“.
— Здрасти, Дийн — чу се оттатък. Пол веднага разпозна гласа. Ез беше най-старият му клиент. — Става въпрос за онази работа…
— Здравей, Ез. Пол е.
Ез затвори.
— Защо Ез ми затвори, Дино? — попита Пол.
— Нямам никаква идея. Предполагам, защото с Ез вече работим заедно от шест месеца и той предпочита да говори с мен.
— Но той затвори на мен!
— Може би има лош ден.
— Да си му казвал нещо за мен, което да го е разстроило?
— Аз? О, не. Не, човече. Аз никога не бих… но и ти не биваше да отсъстваш за толкова дълго. Нещата не вървяха добре без теб. Клиентите напускаха. Няма нищо розово.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Искам да кажа, че бизнесът потъва. Имаш дългове…
— Аз да имам дългове?
— Хора, които си чакат заплатите — каза бързо той. — Доставчиците чукат на вратата. Просто вече няма доходи. Съжалявам за новините, Пол. — Той още веднъж се опита да му подаде папката. — Само погледни. Ще разбереш какво имам предвид.
Пол натисна един бутон на телефонния секретар. След като записа едно по-нормално съобщение, в което името му се споменаваше няколко пъти, а това на Дино нито веднъж, го остави да приема обаждания. През следващия половин час се задълбочи да разглежда книжата, а Дино не смееше да мръдне срещу него.
— Виждам, по всичко изглежда „Ван Уегънър инвестигейшънс“ потъва.
Дийн енергично тръсна глава.
— Както ти казах. Знам, че е трудно. Работил си дълго време тук, човече… но може би е време да започнеш на чисто. Старата почва вече не е толкова плодородна.
— Да се оттегля, а? — попита Пол, като разкършваше пръсти. — Мислиш, че така трябва да постъпя?
— Ще се опитам да ти помогна. Ето моето предложение. Ще пренаема офиса ти и ще закупя от теб фирмата заедно с малцината останали клиенти. Ще имаш достатъчно да започнеш на чисто. Ще ти дам пет хиляди. Това е напълно разумно от финансова гледна точка. Може би си готов за голяма промяна. Не виждам защо трябва непрекъснато да прелиташ от Вашингтон и обратно, след като там имаш занимание. Освен може би да се виждаш със Сюзън от време на време. А и обикновено когато се връщаш, прекарваш повече време в Тахо, отколкото тук. Това тук е малка локва за такъв шампион като теб.
Пол се изправи и постави патериците си под мишниците си. Дийн скочи, за да му помогне.
— Е, какво мислиш? — рече той.
Погледна внимателно Пол, видя изражението на лицето му и се опита да отстъпи, но късно. Пол стовари патерицата върху него. Дийн падна по задник. За не повече от десета от секундата Пол вече беше отгоре му с палец, притиснат о гърлото му.
Дино се опита да каже нещо, но само изхриптя.
— Мисля си — меко започна Пол, — че ти ме мамиш, клеветиш ме и ме крадеш. Но това не е толкова важно, защото ти ще ми върнеш всяко смрадливо пени, което си чопнал. Важното е — усили натиска на пръста си върху гърлото му и видя ужаса в очите на Дино — това, което никога няма да ти простя — Дино напълно спря да диша, а очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си, — че не знаеш кой е сър Едмънд Хилари. Не биваше да стигаш чак дотам, човече!
— Не ме убивай — някак си успя да изгъргори Дийн.
Пол натисна още по-силно и задържа така, докато реши, че на Дино му е причерняло пред очите, след това се наведе и прошепна:
— Ти си този, който ще се омете от града. Още тази вечер.
Дино кимна и отново изхърка. Пол го пусна, облегна се на патерицата и се изправи. Дийн седна на пода; опитваше се да нормализира дишането си.