— Изчезвай, Дино.
Дино напусна, без да каже дума. Пол го изчака да затвори вратата и бръкна в тайното скривалище за специалната си бутилка скоч. Нямаше я.
Когато беше повалил Дино на пода, имаше намерение да му причини лека телесна повреда, като го натисне където трябва, но той беше извикал „не ме убивай“ и така развали цялото удоволствие.
Когато се върна в колата, остави съобщение на гласовата поща на Сюзън Мисуми. Успя да измисли едно мило, но слабо информативно обяснение за отсъствието си. Посочи й точно определена маса за пикник в парка Пойнт Лобос, като й каза, че ще я чака за обяд след час. По пътя извън града се спря да напазарува. Напълни две торби с любимите си лакомства: яйца, пиле на грил, квасен хляб, студена бира, мерло от Берингер, ябълки и свещи за кристалния свещник, който се беше сетил да сложи в багажника, преди да тръгне от вкъщи. Спря втори път да си купи пържен артишок.
Имаше намерение да прекара известно време с една просто душна жена и купища хубава храна.
Тя пристигна скоро след като се бе настанил на масата с прекрасен изглед към океана. Поговориха си, докато обядваха. Той много я хареса. Реши да се прибере с нея в къщи и тя нямаше нищо против.
Затова Нина го откри в апартамента на Сюзън доста по-късно следобед. Патериците бяха захвърлени в дневната, Сюзън спеше до него с отворена уста и леко похъркваше.
Телефонът звънна и го разбуди от дрямката на сладкото безделие, типично след добър секс. Когато видя, че Сюзън не се кани да отговори, всъщност не би и могла заради все по-дълбокия сън, в който потъваше, той взе телефонната слушалка.
— Пол?
— Че кой друг — отвърна той, защото всичко му беше толкова смътно, че някои обстоятелства му се губеха.
— Аз съм, Нина.
— Здрасти.
Сюзън се размърда и той спря да диша. Главата й потъна още по-дълбоко във възглавницата.
— Можеш ли да ми отделиш една минута?
— Разбира се. — Вдигна възможно най-леко ръката си от дясната гърда на Сюзън. — Ще ме изчакаш ли за момент, докато, хм… просто задръж малко…
Искаше да смени телефоните, но осъзна, че патериците му са в другата стая, а той се намира в спалнята и двете неща никога няма да се срещнат, освен ако не събуди Сюзън, за да я помоли за помощ, или не пропълзи дотам на четири крака, всъщност на три.
— Не, чакай. Това ще отнеме само секунда. Сигурен ли си, че не прекъсвам нещо?
Колко нервираща може да бъде тази жена.
— Разбира се, че не.
— В офиса ти нямаше никой и реших да се обадя на Дийн по клетъчния телефон. Беше малко странен. Каза, че мога да те открия тук.
Ръката на Сюзън се плъзна по бедрото му.
— Мм — сънено изстена тя.
Леко се отстрани. Не искаше ръката й да лежи на бедрото му. За такива неща си имаше време и място.
— Какво има? — попита той.
— Трябваш ми в Тахо незабавно. Можеш ли да дойдеш още утре сутринта?
Очите на Сюзън леко се разтвориха, а след това отново се затвориха, но леко, а дишането й стана неравномерно.
— Защо?
— Имам чувството, че не си особено отдаден на този случай, Пол. Казах ти, че имам нужда от теб. В ръцете си държа живота на едно младо момиче, а досега не съм успяла по никакъв начин да спра машината, решила да я прати в затвора за цял живот. Каква по-добра причина искаш? Последно: с мен ли си в този случай или не си?
— С теб съм, Нина — почувства прилив на вина.
— Бет Сайкс ми предложи да ви даде възможност на теб и на Уиш да огледате утре къщата. Съседката Луис Гарибалди е съгласна да я разпитате, но трябва да стане утре, иначе ще трябва да чакаме цяла седмица. Не мога да се подготвя за изслушването, без главният ми следовател да е погледнал мястото на престъплението и да е разговарял с главния свидетел срещу Ники. Вече говорих с майката на момичето, което е умряло след хирургична процедура, извършена от доктор Сайкс. Линда Литълбеър, помниш ли?
Той си спомняше сватбата на Сенди много смътно, но чудесно помнеше, че тогава Нина беше фокусирала вниманието си изцяло върху друг мъж и искаше да се омъжи за него.
— Да.
— Тя обвинява него за смъртта на дъщеря си. Веднъж го е нападнала в „Прайз“. Каза ми, че тогава го е видяла да спори бурно с някакъв мъж. Някакъв човек, сякаш чужденец и с вид на бродяга. На масата пред тях имало някаква торба. Кой е бил той? За какво е бил целият спор? Какво е имало в торбата. Сайкс е бил лекар. Дали не е извършвал нелегален трафик на наркотици? Дали мъжът не е бил Дейв Льоблан? Това ли е връзката? Освен това снощи имах разговор с Дария. Оказа се, че наскоро била продала на жертвата парче земя, която била наследила от дядо си. Ники била много ядосана, когато научила. Почувствала се ограбена.