— Това е много интересно. Ники каза ли ти какво точно е взела от къщата?
— Увещавах я миналата нощ по телефона. Използвах майка й, използвах заплахата от затвор, използвах всичко. Не иска да говори — от думите й бликаха напрежение и яд.
— Вероятно рано или късно ще си признае, Нина. Някак си винаги успяваш. Къде е тази земя? Край Тахо?
— Не. Намира се на място, наречено Глинените хълмове, северно от Уинемука. Това е стар парцел за добив на сребро. Напълно изразходен. Проверяван е многократно според Дария. Каза, че всеки го знаел, дори дядо й Логан, който е бил истински златотърсач и знаел всичко за тези неща.
— Значи Сайкс е закупил безполезна земя — Пол се почувства увлечен от загадката въпреки особеното положение, в което се намираше. — Може би не е такъв гадняр, както решихме?
— Според повечето хора бил невероятно стиснат. Сенди ти е уредила няколко срещи през следващите дни. Става въпрос за другите му партньори. Бих искала да се срещнеш с неговия партньор, Дилън Брет. Трябва отново да го провериш. Виж какво можеш да изкопаеш. Ще можеш ли да дойдеш?
— Естествено. Ще тръгна утре сутринта. Кажи на Сенди да съобщи на Уиш да ме вземе от „Сийзър“ утре към единадесет сутринта. — Почувства изненадата й от бързото му съгласие. Но само секунда по-късно тя се оправи и продължи да го притиска.
— Мога да ти запазя билет от Сан Хосе — предложи тя. — Оттам имат директен полет до Тахо.
— Ще дойда с кола — твърдо отсече той и сложи слушалката на вилката.
Нина, навсякъде Нина! Дори тук, в леглото на друга жена.
— Пак ли ще заминаваш? — попита Сюзън, като се протегна. — Нали току-що се върна?
— Сега съм тук — каза той и върна ръката си там, където й беше мястото. — Нали знаеш, че върховно блаженство се постига само като се мотаеш до побъркване по летищата?
— Не — промърмори тя. — Но няма значение. — Размърда се и не след дълго двамата отново потеглиха към далечните владения на удоволствията.
ГЛАВА 12
Бет Сайкс вече беше единственият собственик на бунгалото. Тя им беше оставила ключа под изтривалката. Същия ден щеше да прекара в Карсън Сити.
Пол и Уиш паркираха отстрани на тесния път, излязоха от колата и се огледаха, сякаш се опитваха да почувстват имението. Пол реши, че прилича на хотел в Йелоустоун заради вида му на планинска хижа отвън и лукса отвътре. От пътя двуетажната постройка, разположена на лек хълм, спускащ се към езерото, изглеждаше едноетажна и много по-малка. Следобедното слънце грееше през клоните на елите. Птиците се бяха завърнали от юг и се възползваха от красивия ден, очертаваха териториите си и бясно прелитаха между високите борове.
— Има само две къщи, откъдето може да се види нещо — каза Уиш, след като пообиколи наоколо. — Едната от тях е била празна през онази нощ. Другата принадлежи на Луис Гарибалди.
В знак на уважение към ранното лято той носеше къси шорти и леки обувки. Синът на Сенди беше страхотно красив мъж, по-висок дори и от Пол. Напоследък посещаваше курсове по криминология в обществения колене и искаше да стане полицай.
Пол се отдалечи от пикапа и влезе през незаключената порта. Само няколко крачки по пътеката и пред него се разкри чудесна гледка към двора и остъкления кабинет, където е било открито тялото на Бил Сайкс.
Кабинетът беше в най-ниската точка на къщата. Едно голямо бюро бе разположено срещу вратата, която се отваряше към няколкото стъпала, извеждащи към алеята и басейна. На стената вдясно от бюрото висяха две големи лавици. На известно разстояние зад бюрото имаше люлеещо се кресло и лампа в ъгъла.
— Най-трудно ми е да повярвам, че тя го е убила с меч — замислено каза Уиш.
— Искаш да кажеш, в случай че наистина го е направила?
— И особено ако са се борили.
— Мечът е бил на открито, лесно е да се свали от стената — възрази Пол.
— Струва ми се, че има много други неща, с които ще е по-лесно да го отблъснеш. Ваза. Тежестта за книги. Дори лампата.
— Докладът не споменава нещо друго да е било съборено или счупено — каза Пол. — Изглежда, че убиецът го е изненадал.
Огледаха стаята отвън, както би трябвало да го е направила Никол Зак. Зад басейна получиха още по-добър поглед върху цялото място. Пердетата на прозорците на горния етаж бяха спуснати и къщата изглеждаше напрегната, сякаш в очакване нещо да се случи.
Върнаха се. Докато Уиш отключваше вратата, Пол се възхити от майсторски дяланата дъбова врата и колоните на терасата. Парите бяха поръчали тези подробности, но вкусът ги беше поискал красиви. Дневната бе издържана в стил, подобен на ранния Ралф Лаурен — шотландски карета, плюшени кресла и истински пастели на стената.