— Може ли да поговорим за доктор Сайкс? — предложи Пол, като му се прииска незабавно да опита от червената течност, въпреки че би поспорил за нейния анализ на личността му.
— Давайте. Пийнете направо от бутилката. Чиста е.
— Вие опитвали ли сте? — усмихна се той.
— Ох, ох. Подозрителен сте. — Тя си наля малко от течността в една чаша и отпи. — Ох, чувствам се сякаш се разхождам сред поле от златисти цветя в прекрасен пролетен следобед. Давайте, не се бойте.
— Благодаря — каза Пол и изпи останалото от чашата. — Много благодаря.
Сиропът имаше вкус на череши и захар с по-дълбоки оттенъци, намекващи за шоколад. Топлината се разля по езика му, тръгна към гърлото му и сгря гърдите му.
— Чудесно — усмихна се Луис. — Да поговорим.
Нейното жизнерадостно настроение му се предаде и той за пръв път от много дни насам се почувства щастлив.
— Добре ли познавахте доктор Сайкс?
— Е, достатъчно, за да знам, че хваща окото. — Наведе се и заговорнически му прошепна: — С всяка година става все по-млад.
— Знаете, че е пластичен хирург, нали?
— Той харесваше Тони Бенет и Анди… какво беше там. Нали знаете, господин Лунна река. Непрекъснато слушаше Елвис, канех се да сляза и да му дам да се разбере. Мисля, че бе емоционално прикован към петдесетте години. Възрастта няма нищо общо с външния вид. В това се проваля козметичната хирургия. Променя те само отвън. Знаете ли, той не беше добър човек. Беше привързан към жена си, но това бе нездраво привързване. От онзи вид променлива любов — в единия момент е обич, в другия омраза. Мисля, че на нея й беше доста тежко с него. Невъзможно е да имаш доверие на такъв човек.
Погледна го и той отново имаше странното усещане, че тя вижда прекалено много.
— Прочетох свидетелствата ви пред полицията, госпожо Гар…
— Луис. Всички ме наричат така.
— Луис. Вие сте казали, че можете да наблюдавате градината на доктор Сайкс от вашата веранда.
— Само не ми казвайте, че вашият съдружник не го е забелязал. Видях го как оглеждаше мястото.
— Да, така е.
— Мога, нали така?
— Да, чудя се само дали може да ми разкажете с повече подробности какво точно се случи през онази нощ.
Тя проверяваше друга бутилка.
— Беше някъде към десет часа вечерта. Не спя добре, затова обикновено върша нещо, например сипвам семена в хранилките за птици. Няма какво повече да добавям. Както казах, той отиде до басейна, гол както майка му го е родила.
— Преди това видяхте ли го да излиза?
— Да. Излезе от кабинета си с бутилка в ръка. Нещо хубаво, няма съмнение — изглеждаше замислена. — Доктор Сайкс имаше добър вкус за пиячката. Всъщност имаше добър, внимателно култивиран вкус към всичко. Веднъж отидох там на купон. Красив дом, освен може би странната украса. Нямах много допирни точки с него. Малко по-добре познавах Бет. Разбрах, че ще продаде мястото. Неприятни спомени.
— Според вас беше ли пиян? — Лабораторните доклади от кръвната му проба показваха солидно количество алкохол.
— Беше отпуснат. Движеше се, сякаш костите му бяха течни, също като съпруга ми, Бог да го прости, когато го удареше уискито.
— Изпразни ли бутилката, преди да влезе в басейна?
— Не. Седна на плиткото и пи известно време направо от нея. Можех да видя как се наведе назад няколко пъти. Плиткото е малко извън полезрението ми, както вашият приятел сигурно е разбрал.
— След това той влезе вътре?
— Да.
— Гмурна се, нали?
— Да — тя се поколеба. — Гмурна се. След това нищо за известно време. Сякаш си сдържаше дъха доста време на дъното.
— Аха.
— Излезе веднъж. Пръхтеше шумно. След това отново се гмурна, като се задържа още по-дълго. След това излезе.
— Къде беше бутилката. Пак ли я надигна?
— Всъщност я хвърли в храстите. Сега си спомням. Направи това, преди да влезе за пръв път в басейна.
— Какво извади от басейна?
— Нямам идея. Нещо мокро. Приличаше на кутия.
— След това е влязъл в кабинета с кутията, така ли?