— Основавайки се на свидетелствата, представени пред вас, можете ли да предположите как е било използвано оръжието?
— Моето предположение е, че убиецът е отишъл до стената в по-далечния край на кабинета, свалил е оръжието, размахал е сляпо меча или диво, както искате го наречете. Вероятно е използвал и двете си ръце. Първоначалният удар отзад по врата сигурно е забавил жертвата, но нашият прочит е, че в този момент жертвата се е обърнал с лице към убиеца. В следващия момент е получил фаталния удар. Мога ли да го демонстрирам?
— Нямам възражения — каза Нина.
Детектив Дитмар слезе от мястото за свидетелски показания и взе дългата дървена показалка, използвана за посочване на доказателствата.
— Бъдете така добър — обърна се тя към Хенри и го поведе за ръка към подиума пред съдията.
Сега Дитмар застана гърбом към Хенри с дървената показалка в ръце и обърната с лице към Флахърти. Тя бе висока почти колкото Ники. Внезапно тя подскочи, грабна пръчката с две ръце, замахна с нея и… удари Хенри право в гърдите. Не по врата.
— Ох! — изпъшка Хенри и се хвана за гърдите.
— Съжалявам — извини се детективът. — Нека да ви го демонстрирам още веднъж. Не се получи много добре.
Нина се наведе към Ники и прошепна:
— Изправи се! Погледни съдията!
Ники се подчини и се изправи. Беше висока почти колкото Джейми Дитмар. Зад банката тя изглеждаше крехка като балерина. Съдията я огледа, разбирайки посланието.
Хенри възвърна самообладанието си.
— Трябва да го направим още веднъж.
Нина скочи на крака.
— О, не. Възразявам срещу всякакви по-нататъшни демонстрации. Видяхме каквото видяхме. А и не считам, че господин Макфарланд може да понесе още един удар.
Флахърти се усмихна.
— Нека да го направим още веднъж… Свидетелят чувства, че… — опита се отново Хенри, като държеше ръка върху гърдите на мястото на болезнения удар, сякаш се канеше да изрецитира Клетвата за вярност пред републиката.
— Не ме интересува какво чувства свидетелят — категорично го сряза Нина. — Не ме интересува колко удара е готово да понесе обвинението, докато свидетелят успее да вдигне достатъчно високо пръчката, за да го удари по врата. Мисля, че всички видяхме къде ще нанесе удара си човек с ръст като на обвиняемата… извинявам се, с ръст като на свидетеля. Явно не достатъчно високо.
— Добре — каза Флахърти. — Достатъчно. Разбрах.
Детектив Дитмар се върна на свидетелското място, а Хенри вбесено продължи с разпита. Сутрешното прекъсване бе обявено, преди да стигнат до веществените доказателства. Съдията отново бе благоразположен към детектива, който проявяваше желязна памет и интелигентност.
След като обясни, че убиецът вероятно е избърсал дръжката на меча, тъй като не бяха оставени никакви отпечатъци, тя продължи с намерените улики.
— Бяха открити следи от содиев хлорид, който по всяка вероятност идва от хлорираната вода в басейна. Изсъхнали остатъци от това съединение присъстват близо да басейна, върху кърпата, по тялото, на пода в кабинета, върху бутилката с бренди, по остъклената врата, водеща към басейна. — Дитмар четеше от записките си. Предварителното изслушване се бе прехвърлило към съдебните улики.
— Вие ли наблюдавахте събирането на пръстовите отпечатъци?
— Да. Фактическото им събиране бе извършено от сержант Балсъм под мое наблюдение.
— А събирането на кръвни проби?
— Да, отново сержант Балсъм. Присъствах през цялото време и го придружих до лабораторията в Сакраменто, където бяха анализирани доказателствата.
Прекъснаха за обедна почивка. Джинджър прекара времето си в разговори по клетъчния си телефон, докато Нина отново проверяваше записките си. И двете успяха да пият по едно кафе и да сложат по две хапки сандвич, преди да се върнат в съдебната зала.
В един и трийсет изслушването бе подновено, а детектив Дитмар отново зае свидетелското място. Полицейското управление на Саут Лейк Тахо не беше особено голямо. Обичайната група офицери, която би трябвало да е свързана със случая, беше съкратена до един. Нина не възразяваше на съдебното разследване, защото нямаше за какво. Това, което искаше да оспори, бяха заключенията от разследването.
— Кръвта от външната стена на кабинета съвпада ли с тази, предоставена ви за сравнение от обвиняемата? — попита Хенри.
— Да. — Джейми Дитмар бе самата деловитост.
— В кабинета е имало навсякъде кръв, нали?
— Да. Кръвта на жертвата.
— Къде другаде сте открили кръв, ако сте намерили някъде?