— По оръжието на престъплението.
— Идентифицирахте ли тази кръв?
— Да. Почти цялата кръв принадлежеше на жертвата.
Все пак освен очакваните два алела в кръвта на жертвата, които съвпадат във всички останали мостри, лабораторните тестове показаха в една от тях и незначително количество кръв, съдържащо трети алел.
— Може ли да ни обясните по-подробно какво означава това?
— Разбира се. Лабораторията извършва полимеразна верижна реакция на кръвта, открита по меча. На практика се вземат малки проби от ДНК и се копират многократно, за да стане възможен анализът.
Описанието й на процеса беше същото като даденото от Джинджър, само че с много повече изтощителни детайли. Нина слушаше, но вниманието й се изостри, когато детективът стигна до резултатите, които бяха от значение.
— По време на изследванията — продължи Дитмар — лабораторията извършваше случайни проби по меча, за да бъде сигурна принадлежността към кръвта на жертвата. Но в една от тази реакции вместо очакваните два алела, съвпадащи при всички останали проби, на авторадиографа бе открит трети алел. Това предполага, че една определена мостра е от кръвта на друг човек.
— Бяхте ли в състояние да сравните успешно тази определена проба с кръвта на някоя друга личност?
— Обикновено една-единствена мостра не е доказателствена, но в случая имахме късмет. Третият алел е изключително рядък и присъства в кръвта на обвиняемата. В кръвта на Никол Зак.
— Колко рядък е този алел?
— О, вероятността да бъде открит при случайно проверен човек е петнайсет хиляди към едно.
При това заявление Ники се наведе до ухото на Нина.
— Колко точни са тези тестове? — попита тя.
— Мисля, че техниката за идентифициране на кръвта е много чувствителна и сигурна.
— Колко странно!
— Кое?
— Никога не съм докосвала този меч.
Имаше нещо сбъркано в този свидетел. Джейми Дитмар бе толкова сигурна и уверена. Нещо бе сбъркано в нейните доказателства и Нина не разбираше какво. Хенри се стараеше свидетелят да отговаря кратко и пряко и пипаше детектив Дитмар с ръкавици. Каква мръсотия се опитваха да прикрият тези двамата?
Когато дойде редът на Нина, тя попита:
— Детектив Дитмар, какви доказателства открихте, че обвиняемата е била по някое време в кабинета? Открихте ли някакви отпечатъци?
— Досега не сме открили такива.
— Косми, влакна от дрехите й? Кожа под ноктите на жертвата? Нещо подобно?
— Никакви подобни доказателства.
— Някакви неясни отпечатъци?
— Не.
— Някаква захвърлена ученическа карта до тялото?
— На въпроса вече беше отговорено — намеси се Хенри.
— Възразявам.
— Продължете, госпожо Рейли — подкани я Флахърти.
— Следователно единственото нещо, което ви кара да мислите, че обвиняемата е била в кабинета, е тази кръвна проба, нали?
— Да.
— Споменахте, че вероятността да бъде открита при случаен човек този рядко срещан трети алел е петнайсет хиляди към едно. Но от друга гледна точка може да се твърди, че този необичаен алел ще се открие при милиони хора по света?
— Да, но…
— Забелязах, че вие не споменахте за ДНК съвпадение между кръвта по меча и тази на обвиняемата. Защо?
— За съжаление количеството кръв бе незначително и това ограничаваше възможните тестове.
— Колко теста проведохте?
— Няколко.
— Но само една проба е показала наличието на кръв от друг човек, нали?
— Точно така.
— Не сте си направили труда да потвърдите откритието си с други тестове, така ли?
— Мисля, че обясних — отвърна Дитмар. Като че ли не изглеждаше обезпокоена от натиска, който се опитваше да й приложи Нина. — Имаше много малък примес, а вероятността да се предизвика сигнал при наличието на толкова много кръв от жертвата е изключително слаба. Този определен алел — доминантната двойка — присъства в кръвта на обвиняемата.
— Следователно вие заявявате, че не е възможна паралелна проверка и ново тестуване, така ли?
— Тестовете са точни, госпожо Рейли. Не е необходимо повторението им — меко заяви Дитмар.
— Много удобно, нали? — обърна се към съдията Нина.
Почувства се раздразнена. Въпреки съветите на Джинджър и подготовката й по темата тя намираше спора по доказателствата на ДНК за неприятен, все едно да слуша как някой сенилен роднина повтаря една и съща шега хиляди пъти. Не можеше да се концентрира върху материята и да се забавлява от разпването, на което подлагаше детектива, толкова й се искаше да свърши по-бързо. В този случай убеждението максимално бързо да промени насоката на свидетелските показания се затвърждаваше от силното подозрение, че Джейми Дитмар се опитва да я отвлече от нещо. Нямаше представа от какво.