— Възразявам — обади се Хенри. — Това не е въпрос.
— Приема се. Запазете коментарите за себе си, госпожо Рейли.
— Според вашето лично мнение на експерт какво означава този един-единствен тест?
Джейми Дитмар, изглежда, се чувстваше неудобно.
— Съществува голяма вероятност мострата от оръжието на убийството да принадлежи на обвиняемата.
— И какво е вашето заключение?
— Е, бих казала, че е по-вероятно кръвта да е на обвиняемата, отколкото обратното.
— Какво означава това? По-вероятно, отколкото обратното?
Джинджър я бутна по ръката.
— Веднага спри, докъдето си! — изсъска тя.
Нина се наведе, за да може Джинджър да й прошепне.
— Искаш да спра?
— Не я карай да прави повече изявления. Достатъчно със заключенията. Ще ти бъде много по-трудно да я пречупиш пред съда, ако я принудиш да каже нещо по-определено.
Нина се изправи и погледна съдията.
— Нямам повече въпроси засега.
След поредната почивка, която Нина използва, за да изслуша доклада на Сенди за една криза, която едва била избягната в нейно отсъствие, съдът отново се събра.
Една ужасена млада жена в раздърпана блуза излезе напред и се закле. Алисия Диас беше от „Веселите домакини“ и тя заедно с колежката си беше открила първа тялото на Бил Сайкс. Това се случило в неделя сутринта малко след осем часа, когато обикновено отивали да почистят къщата. Странно, но входната порта била отключена, когато те пристигнали.
— Опишете сцената, която сте заварили, когато сте влезли в кабинета — подкани я Хенри.
— Навсякъде бе в кръв. Доктор Сайкс лежеше по гръб в средата на стаята до голямото си бюро. Лицето и гърлото му бяха насечени. Беше ужасно.
— Изглеждаше мъртъв, така ли?
— Очите му бяха отворени, но не мърдаше. Изглеждаше напълно изстинал. Веднага разбрах. Отстъпих, изпищях и побягнах към кухнята.
— Забелязахте ли нещо друго, докато бяхте в кабинета?
— Всъщност не. А, да… столът зад бюрото беше обърнат. И нали знаете, доктор Сайкс беше гол. Лицето му беше обезобразено — преглътна. — Носът му… почти го нямаше. До него лежеше кърпа, сякаш преди малко е излязъл изпод душа или нещо подобно. Видях клетъчния му телефон, също лежеше на пода.
Дойде редът на Нина.
— Госпожо Диас, преди виждали ли сте някога предната порта да стои отворена, откакто сте на работа там, от три години, ако не се лъжа?
— Не.
— Никога ли?
— Не. Доктор Сайкс и госпожа Сайкс винаги бяха много внимателни и винаги заключваха вратата си.
— Нямам повече въпроси.
Джинджър, която стоеше до нея на банката, я изгледа изненадана. Не очакваше да е толкова кратка. Нина си драскаше върху листа отворена врата срещу името на свидетеля. Очите й се присвиха. Отворената външна врата беше от онзи вид изненади, които често съпътстваха предварителните изслушвания — тя не бе спомената в свидетелските показания или в обобщените свидетелски изявления, предоставени на съда от Хенри. Отворена врата! Сякаш случаят я подканваше: давай храбро напред, мини през мен!
Ники беше казала, че чула да се звъни на входната врата. Разбира се, тя бе единствената, която би могла да свидетелства за това, но като обвиняема това беше без значение. Ала Нина й вярваше и мисълта за звъненето я наелектризираше. Това означаваше, че съществува обективно доказателство за присъствието на трети човек в къщата през онази нощ. Това означаваше още, че най-вероятно Ники бе казала истината на Нина за случилото се през нощта. Това водеше и до нещо друго предвид казаното от Пол…
Хенри не разбра. Отворената врата не беше част от неговия случай, така че не обърна внимание на факта. Остана само смътното чувство за нещо недоизпипано. Джинджър поклати глава. Нина го беше надхитрила.
Барбара Банинг призова майката на Ники.
С белите чорапи и високите токчета Дария изглеждаше от горе до долу като шоугърла. Тя прекоси с танцова стъпка съдебната зала, като привлече вниманието на малцината случайни зрители. Нина усети, че се напряга, и се зарече да слуша много внимателно.
— В дома ли си бяхте на осми май?
— Да.
— Какво правихте?
— Ами вечеряхме около шест часа. Спагети. Ники седя с мен, но не яде много, защото каза, че не е гладна. Похапна само малко салата и ми помогна да почистим. Към шест и половина се прибра в стаята си, а аз отидох в дневната и разместих мебелите, за да си направя място да танцувам. С това се занимавам. Аз съм танцьорка. През онази нощ изучавах нови стъпки.
— Къде беше дъщеря ви през това време?
— В стаята си, слушаше музика.
— В продължение на колко време?