— Не знам — отвърна Дария, но гласът й загуби яснотата си.
— Вие сте казали на лейтенант Потс, че дъщеря ви не си е била у дома онази вечер.
— Не си спомням какво съм му казала. Бях много разстроена.
— Кога открихте, че дъщеря ви я няма?
Дария погледна към Ники, която си чистеше черния лак от пръстите и не вдигаше поглед към нея.
— Почуках на вратата около десет и петнайсет. Когато тя не ми отговори, влязох.
— Имате ли практика по някое време да слагате дъщеря си да спи?
— Не. Тя сама си ляга.
— Това обичайно ли е — да чукате на вратата й след вечеря?
— Не — тя почти шептеше. — Затваря се там, за да си пише домашните, да слуша музика, да говори по телефона или да се занимава с компютъра си. Винаги е заета. Обикновено я оставям сама.
— Но тази вечер сте влезли в стаята й?
— Да. Исках да я питам за един нов крем за ръце, който беше купила…
— И нея я нямаше, така ли?
— Можеше да е на двора. Да е при съседите!
— Това е всичко.
— Ще я подложите ли на кръстосан разпит?
— Не, ваша чест — замислена, Нина гледаше как Дария грациозно се връща на мястото си.
Следващата призована бе Луис Гарибалди. Пол беше осведомил Нина за срещата си с нея. Жената изглеждаше отпусната, слънчева и уверена. В очите й играеше весело огънче.
— Пълнех хранилката за птици — каза тя. Въпреки че възрастта си оказваше влиянието, думите й излизаха ясно и сигурно. — Често го правя през нощта, след като птиците заспят, така че да не ги тревожа.
— От верандата вие можете да наблюдавате двора на Уилям Сайкс, нали? — опита Барбара.
— По-голямата част от него. Включително басейна.
— Кажете ни какво видяхте да се случва през нощта на осми май.
— Той излезе гол в двора. Знаете ли, много пъти съм казвала на този мъж, че го виждам от верандата, но на него не му пукаше. Може би го възбуждаше мисълта, че го гледат гол, и си въобразяваше, че ми се приисква, какъвто е мъжествен.
Лекичко се изкиска пред малобройната публика.
— Видяхте ли го да плува?
— Да. Странен начин за плуване. Гмуркане. Давене.
— Какво се случи тогава?
— Излезе на повърхността с малка кутия в ръце. Не знам откъде я отмъкна. Седна отвън и си поигра с нея. След това скочи обратно и когато изплува, кутийката вече я нямаше. След това се прибра в къщата.
— Какво видяхте после?
— Малкото момиче, което седи там — каза тя.
— Моля писарят да отбележи, че свидетелят сочи към обвиняемата Никол Зак. Къде беше тя, когато я видяхте за пръв път?
— Излизаше от храстите покрай басейна.
— Добре ли я виждахте в тъмнината? — попита Нина.
— Осветлението на басейна беше включено.
— И какво се случи после?
— Ами тя захвърли якето си и сама се хвърли в басейна.
— После видяхте ли я отново?
— Видях я да взима кутията и да излиза от басейна, но в този момент тенджерата ми под налягане засвири и се прибрах в кухнята.
— Забелязвам, че не сте се обадили на полицията, госпожо Гарибалди. Има ли причина за това?
— Ами… не бих искала да се намесвам в частния живот на съседите. Държа си носа настрани от чуждите работи.
Нина едва сдържа смеха си при последната реплика.
— Освен това тя бе толкова малка. Просто едно дете.
Предполагам, че не можех да разбера за какво е цялата работа. Просто си легнах.
Нина мигновено взе решение да прекъсне с разпита дотук. След като Хенри не бе повдигнал въпроса и тя нямаше да я подсеща за колата, която бе видяла в нощта на убийството.
Нина знаеше, че Луис сигурно веднага се бе обадила на полицията, за да допълни спомените си, а те са предали думите й на Хенри. Но те едва ли са го заинтересували. Съществуването на кола само щеше да обърка предварителната му концепция за случилото се.
Това бе добре, защото даваше време на Нина да обмисли последствията, до които водеше тази нова информация.
Защото тя много добре познаваше тази кола. Напоследък я беше виждала доста често. Очуканият фолксваген с гюрук, притежание на Дария Зак.
Стандартите при свидетелстването бяха далеч по-либерални от тези пред съда. Нина направи всичко по силите си да покаже, че кръвната проба всъщност нищо не доказва, че не съществува достоверно доказателство Ники да е била там освен съмнителната кръвна проба и едно свидетелско показание, което може да се окаже и неточно.
И двамата с Хенри сметнаха, че изслушването е приключило. Той започна да прибира папките и да се съветва тихичко с Барбара над банката.
Флахърти отсъди, че Ники трябва да бъде съдена във Върховния съд по обвинение в убийство при специалното обстоятелство, че деянието е придружено и с углавно престъпление. Третият рунд също беше изгубен.