Във фоайето, въпреки че се стараеше с всички сили, Ники не се стърпя и заплака.
— Не се отчайвай, Ники. Имаме напредък — каза Нина, като затвори вратата след себе си.
— И ти наричаш това прогрес! — изсъска Дария в момента, в който Ники вече не можеше да ги чуе. — Те я обвиниха в убийство при специални обстоятелства! По-лошо от кошмар. Това е най-ужасният момент в живота ни. Моят приятел Кайл каза, че е трябвало да наема онзи, другия тип, Райзнър. Нямам нищо против теб, Нина, но той си играе голф със съдиите.
— Дария — прекъсна я Нина, — трябва да говоря с теб.
— Не искам да ми говориш нищо в този момент. Направо се чувствам убита.
— Но аз трябва да…
Точно тогава едно едро момче с един-единствен кичур от иначе обръснатия си до кожа скалп се приближи до вратата на Ники и почука на стъклото.
— Хей, Ники! Не съм те виждал отдавна.
Ники хвърли бърз поглед към майка си и след това свали прозореца.
— Скот! Какво правиш тук?
— Чух, че това е новото място, където обичаш да се навърташ, и минах, за да ти поднеса благопожеланията си. — Той се изхили, хвана я за косата и я придърпа към себе си. Целуна съпротивляващото се момиче, а после прошепна нещо в ухото й.
Дария наблюдаваше от няколко метра разстояние, очевидно без момчето да я разпознае. Побесня, изненадващо скочи зад гърба му и го блъсна силно настрани.
— Не я докосвай, копеле!
— Дария, не!
— Това не е ли момчето, което арестуваха за грабежите по езерото? — заплашително попита майка й.
Скот, който едва успя да запази равновесие, без да се строполи на земята, вдигна ръка и студено каза:
— Славата ми се разнася.
— Дори и не си помисляй да се навърташ наоколо! — извика Дария.
— Нима ще позволиш на майка си да ми говори така, а, гадже? Не мога да повярвам.
В отговор Ники вдигна прозореца. Обръщайки му гръб, Дария влезе в колата, запали я и отпраши.
Малката група, събрала се да наблюдава сцената, я изпрати с поглед.
— Тъпа кучка — каза Скот, като протегна среден пръст след отдалечаващата се кола. — Майната им. — Засмя се неприятно и тръгна към сградата на съда.
Нина отиде до колата си, като се питаше какво ли каза Скот Кабано в ухото на Ники. Момичето изглеждаше уплашено. И никога не беше виждала Дария толкова ядосана. Всъщност танцьорката напълно се бе променила, изведнъж й се стори силна и опасна. Дали е била толкова ядосана през онази нощ, когато е отишла в къщата на Бил Сайкс? Дали е било достатъчно, за да го убие?
ТРЕТА ЧАСТ
В съня му създанието се опитва да изгори ръката му с огнения си дъх и се превръща в гигантски гущер.
Никога не е бил човек. Хищник.
Израства му дълга опашка.
Той стъпва върху опашката и създанието се опитва да изкрещи, но той продължава да стиска муцуната му с овъглената си ръка. То разтваря широко устата си, ала той успява навреме да махне дланта си и извиква думите, прозвучали сред валмото пламък:
„Рапсодия във ветровита нощ, кучи сине!“
Надява се заклинанието му да убие чудовището, но звукът от словата му се понася от вятъра. Гущерът започва да се придвижва. Той отново натиска ножа надолу, опитвайки се да пробие люспите. Непрекъснато напява:
„Последният танц на ножа.“
ГЛАВА 14
От следствената служба го „наричаха домашен надзор“. На практика си беше домашен арест. Ники трябваше да стои у дома си през цялото време.
Дария беше отишла да свърши някаква работа с Бет, въпреки че според Ники майка й беше щастлива да се махне от бардака. Ники искаше повече от всичко на света да излезе някъде — дори само да купи зеленчуци от магазина, но гривната на глезена й си вършеше работата и я задържаше.
Влезе в банята да разгледа грозното си лице. Мутра на губещ.
Вече нямаше значение какво харесва и кои групи предпочита, нали? Системата я държеше. Потъваше. Баща й не ги искаше и от онзи момент започна всичко — нейното плъзгане по нанадолнището и всички глупости, сторени от майка й. Тя се опитваше да не мисли за шока, който й причини сянката, плъзнала се в кабинета, докато надникваше през остъклената врата.
Беше побягнала, колкото й държат силите, към лодката. Когато накрая се добра до вкъщи, се прехвърли през прозореца на спалнята си, пъхна се под завивките и повече не видя Дария. На следващата сутрин, когато се събуди и отиде да попита Дария какво е правила там, тя бе на телефона с онзи странен поглед и нареждаше: о, Боже, колко ужасно, и т.н. и т.н. В този момент Ники разбра, че животът никога няма да е същият.