— Големи новини! — извика Дария.
— Оттеглили са обвиненията. Повече няма да се връщам в затвора. Ще завърша Харвард и ще се омъжа. После ще имам дете от някой готин тип, нали?
Майка й примигна бавно и отпусна рамене.
— Получих предложение за едно шоу — обяви тя, като тръшна мрежата със зеленчуци на кухненската маса.
— Охо.
— Наистина, Ники. Това ще ни помогне. Спомняш ли си фокусника?
Тя си спомняше фокусника, магьосника, жонгльора, клоуна, фронтмена на великата група… целия цирк от мъже, които бяха обещавали на Дария невъзможното. Въпреки това винаги наставаше един момент, вероятно така се случваше и с майка й, когато сърцето й се разширяваше, за да позволи потокът на надеждата да нахлуе заедно с мечтите и илюзиите. Никой няма да разбере, а Ники ще бъде освободена. Майка й ще направи големия удар, ще стане известна и богата. Техният кораб ще акостира благодарение на изключителния талант и красотата на Дария… Тя се вгледа в Дария, която отметна един златист косъм от своите смеещи се очи. Само за секунда й се прииска да я попита защо се е наложило да убие чичо Бил. Все пак имаше прекалено много причини да реши, че това не е добра идея.
— Той ме представи на своя приятел Кайл, който събира група, за да постави „Музикалният човек“. Няколко пъти бях на прослушване при него и мисля, че действително му направих добро впечатление.
Ники си спомни за няколкото необяснени излизания на майка си късно вечер и потръпна от отвращение, че може би прослушванията са включвали и смачкани чаршафи в някоя хотелска стая.
— Каза, че ми дава важна роля. Ще бъда Мариан библиотекарката. Обектът на любовната история. Звездата.
Настроението на Ники отново помръкна до обичайното й състояние на мрачна безнадеждност.
— Дария, ти не можеш да пееш — каза тя.
— Той обеща, че ще преработят ролята. Ще вкарат повече танци. Хайде, Ники — нетърпеливо се провикна Дария, — не се ли радваш? Толкова е важно. Трябват ни пари! Не можем за всичко да разчитаме на Бет, знаеш. Тя е такава кукличка. Толкова ни помогна за наема и даже плати защитата.
— Жалко, че й отне толкова време да се сети за нас. Ако беше помогнала преди, може би нямаше да сме в това положение. Всъщност откъде се взе тази неочаквана щедрост…
— Никога не сме я молили — каза Дария. — Тя знаеше, че сме на дъното.
Майка й изхлузи обувките и разтърка глезените си.
— При наличие на брак не можеш просто да хвърляш пари за роднините си. Според Бет Сайкс се канел да се оттегли от практиката си. Трябвало е да пести пари, не разбираш ли?
Дария се опита да я прегърне, но раменете на Ники се стегнаха. Като усети съпротивата й, майка й се отказа и ръката й остана за секунда-две във въздуха.
— Но нали у нас бяха парите, които си получила от чичо Бил, когато си му продала земята!
— Казах ти вече — бавно отвърна Дария, — платих с тях сметките.
— Дария, имах време да прегледам сметките и като прибавих тези пари, би трябвало да имаме достатъчно да не се тревожим, че може да ни изгонят.
— Ох, добре. Руди ги взе, когато си замина.
— Този духач?!
— Ники! Внимавай как говориш! Не ми харесва да говориш така за мой приятел.
Ники хвана слушалката на телефона.
— Ще извикам полицията, Дария. Ако ти не го направиш, ще го сторя аз. Това отиде твърде далеч. Толкова си лесна за тези лъжливи копелета! Няма да се измъкне просто така. Не може да краде от нас и…
— Той не ги открадна. Ще ми ги върне. Това беше заем, скъпа.
— Ох, Дария, ох, мамка му. Ти си продала тази земя — единственото, което притежаваме — и си дала парите на онзи духач!
— Беше болен, освен това…
— Не искам да слушам! Не искам да чувам поредната глупава история за някой коцкар, който те е завлякъл. Защо им вярваш?
Дария започна да прибира зеленчуците.
— Не разбирам защо непрекъснато правиш драма от всичко, Ники. Засега се справяме чудесно. И не искам да живея в свят, където приятелите не си помагат, когато са в нужда.
Ники реши, че ще се срита, ако си позволи да се разплаче. Силно притисна единия си клепач, а после другия. Беше използвала този трик още от малка. Проработи.
— Дария, ти ми каза, че си продала земята, защото сме били в отчайващо положение, не си ли спомняш? Ти не искаше да продаваш дядовата земя. Винаги си искала някога да отидем там и отново да заживеем сред пустинята. Милиони пъти си ми го казвала. Мечтаех за това място. Сънувах го. Горещото лято, откритите пространства, малките животинки, които излизат само нощем, невероятните залези. Как можеш просто да захвърлиш всичко това?