Така че тя отново бе на път с къркорещ от глад стомах. Боб имаше начини да постига своето. Както и Хичкок, който бе скочил на задната седалка, преди да успеят да го спрат.
— Надясно. Не, наляво. Почти се блъсна в бордюра.
— Къде се е случил… този предполагаем инцидент, Боб? Чичо й също ли живее в Тахо?
Боб кимна утвърдително.
— В голямо бунгало на езерния бряг, недалеч от полето Тръкий. Близо до казината, но не и отвъд границите на щата. Заема цели акри, така казваше Ники. Понякога говореше за него. Никак не го харесваше.
— Защо?
— Не знам. Наричаше го сноб. Държал се е подло с тях. Виж, Ники е…
Велико, помисли си Нина.
— А веднъж нейният чичо Бил казал, че майка й Дария е като Мерилин Монро…
— Това не е задължително обида — поне не и за Нина, която винаги бе смятала, че Мерилин е подценявана като актриса.
— Така ли? Той казвал, че времето й е минало. Веднъж казал на леля й Бет, че не иска повече да посещават дома му.
Този чичо Бил сигурно е противен човек, помисли си тя. Сигурно е от онзи вид хора, които половината ден поливат градината си, а в останалото време гонят от нея съседските дечурлига.
— Представяш ли си, отишла с лодка до бунгалото и се опитала да проникне вътре. Представяш ли си, била убила собствения си чичо. — Изглежда, Боб използваше доста силни думи, за да подчертае безумието на обвинението, но вместо това превръщаше абстрактния акт на насилие в твърде възможен.
— Ти дочу ли нещо, защо си мислят, че е била тя?
— Дори не питай подобно нещо — гневно възбуден отвърна Боб. — Тя не е убивала никого. Завий по лявата алея.
— Трудно ми е да си представя, че ще арестуват толкова млада девойка за нищо… — Светлината на уличното осветление отслабна, когато върху града се изля поредният дъжд. Зад пердетата на тихите къщи струеше синкавото сияние от телевизионните приемници.
— Този път го направиха.
— Трябва да има някаква причина — промърмори тя повече на себе си, отколкото на Боб. — Нещо им е подсказало, че е замесена. Затова ли я арестуваха, Боб? Казаха ли какво са открили?
— Само глупости. Какво друго.
— Можеш ли да бъдеш по-подробен?
Той стисна устни. Нина продължи да задава въпроси, но той решително отказваше да каже нещо повече за ареста. Гледаше право напред и повтаряше: „Почти стигнахме.“
Тя се чудеше какво му става.
— Разкажи ми нещо за Никол, колко е голяма?
— На шестнайсет.
Почти три години по-възрастна от Боб. Дева Марийо!
— Как се сприятелихте двамата?
— След танците. Тя ме попита защо съм такава курешка и аз казах, че не съм.
Нина повдигна вежда.
— Видяхме се на няколко места и започнахме да си говорим. Не ми е гадже, мамо. Много момчета се интересуват от нея, а плюс това си има приятел.
Все по-лошо и по-лошо.
— Както и да е, все още не съм готов за такава връзка. Така й казах.
Тя зави зад ъгъла.
— Намали — изкомандва Боб. — Днес не е добър ден за умиране.
Нина намали скоростта, но с нищо не успя да успокои препускащото си сърце. Детето й растеше толкова бързо.
— Какво общо има помежду ви, как мислиш?
— Почти нищо. Ник е много умна, но не дава пет пари за шибаното училище.
— Боб, внимавай с приказките си!
— Тя въобще не се интересува какво мислят другите за нея. Свири на китара. Слуша тежки групи като „Дистрой“ и „Екс машийн“. Майка й не й позволява да излиза често навън, затова понякога бяга — Боб се обърна към нея, без съмнение изненадан от себе си, че се е изпуснал толкова лесно. — Знам, знам. Но какво мога да направя аз? Кажи ми? Тя никога повече няма да ми има доверие. И моля те, не си и помисляй да кажеш някому за това, защото и аз няма да мога да ти имам доверие повече.
— Къде бяга? Да се среща с момчета?
— Не знам.
— Наистина ли?
— Не знам!
Можеше да долови лъжата по напрежението в мускулите на ръката му и да я познае дори само по начина, по който си поемаше дъх.
— Добре де, защо сте приятели тогава? Ти си пишеш домашните, не харесваш нейната музика, а тя е доста по-голяма от теб.
— Ами… тя е много тъжна отвътре. Не е толкова силна, както се представя, и наистина е симпатична… — Боб й хвърли бърз поглед. — Ако толкова искаш да знаеш, опитвам се да вляза в групата, където тя свири.
— Никога не си ми го споменавал.
— Те все още не са излизали пред публика.
— Какво представлява майка й? — с крайчеца на окото си Нина видя как раменете му се отпуснаха с облекчение.
— Дария? Ник винаги казваше колко е жалко, че майката на Дария е мъртва. Според нея Дария се нуждае от майка.
— Какво има предвид?
— О, веднага ще разбереш, като се срещнете. Ник е тази, която плаща сметките. Направо се е поболяла да й спират тока и да няма с какво да се отопляват през зимните нощи.