— Възможно ли е да поддържа някаква връзка с Бет?
— Виж, това е интересен въпрос. Говорих с една сестра, която го превъзнасяше до небесата, но после се изпусна, че нашият добър доктор е истински сваляч, особено ако наоколо е Бет. Безобиден флирт според нея, но това е първото петно върху блясъка му. Имам чувството, че помежду им е имало нещо. Усещам, че в брака между Бил Сайкс и Бет не всичко е било наред. От друга страна, ми се струва, че бракът на Брет е непоклатим. Те са отраснали заедно като гаджета още от училище. Изглеждат много близки.
— Хм. Странно е как дори в момента, когато го казваш, сякаш не вярваш на думите си.
— Може би ми е трудно да възприема концепцията за идеален брак — с лекота изрече той. — Моята лоша черта.
— Петно в твоя блясък? Гипсът сигурно те притеснява?
Той се засмя и реши да остави намека без коментар.
— Разкажи ми за Линда Литълбеър — помоли я той.
Тя напълни чайника с вода, сложи го на печката и пусна газта. Въздъхна.
— Тъжна история. Тя се опитва да се саморазруши.
Разказа му с подробности разговора.
Пол изглеждаше замислен.
— Това е добро описание. Трябва да открием човека, който е бил в бара със Сайкс. Не виждам как може да е Дейв Льоблан… с този чуждестранен акцент, но ще си отворя вратичка и за това предположение.
— Знам какво изпитва Линда, защото се чувствам точно като нея, Пол. Не ми се мисли какво би се случило с мен, ако ги нямаше Боб и моята работа.
— Случи се това, че стана още по-силна — каза Пол. — Удивително е да те наблюдава човек.
— Наистина ли го мислиш? Надявам се да си прав.
— Ти още се тревожиш. Лошо ли спиш?
— О… — тя махна с ръка, за да отхвърли настрана въпроса.
— Както и да е, вече имаме няколко нишки. Уиш ще ми трябва още. Няма да е зле, ако го вземем на почасова работа за известно време.
— Срещу какво заплащане?
— Струва ли си за петстотин долара?
— Трябва да поговоря с Бет Сайкс. Сигурна съм, че ще се съгласи.
— В началото на следващата седмица ще отида да проверя какво е останало от самолета. Следователите нещо се бавят.
— Понякога ми се струва, че си въобразявам връзки между събитията, които в действителност не съществуват. — Обърна му гръб, за да си направи чай.
В дългото си кимоно, с разрешена коса, с грацията, с която наливаше чая в чашите, тя му изглеждаше далечна и сдържана. Пол почувства задушаващото отчаяние отново да се промъква в душата му.
Само ако можеше… той би опитал отново с нея, веднъж да се отърси от смъртта на съпруга си… може би тя ще се обърне отново към него.
Но преди седем месеца само за миг, който траеше не повече, отколкото е необходимо на гущера да изпълзи на слънце, тя го отряза веднъж завинаги. Тя никога нямаше да разбере какво беше сторил. Не бива да разбере. Ако знаеше, щеше да тръпне в ужас всеки път, щом го погледне. Беше го поставила в безизходица.
— Не. Мисля, че този път си права — каза той, като полагаше усилия да звучи нормално и да не издаде чувствата, които бушуваха в него. Добрият стар лекомислен Пол.
— Наистина ли съществува нещо, за което да си съгласен с мен? — обърна се и му се усмихна изненадано.
Тя се чудеше какво, по дяволите, прави той тук. Винаги имаше някакъв подтекст в разговорите помежду им.
— Съгласен съм. Има връзка между катастрофата и убийството. Защо изчезна Льоблан? Това е червена лампичка. Говорих отново с Кони Бейли по телефона и тя също не е чувала нищо за него. Решена е да докаже, че вината не е у Скип Бейли. Щеше да ме наеме, ако не беше ти.
Поговориха известно време, поклюкарстваха за Мат, Андрея и децата и накрая Пол погледна часовника си.
— Трябва да си тръгвам и да те оставя да поспиш. — Изправи се.
— Ще се видим утре.
В погледа й още се четеше учудване. Тя не можеше да му намери място в къщата за преспиване, както не можеше да му намери място и в живота си.
Вероятно тази мисъл го възпря да направи една последна върховна глупост, преди да си тръгне. Искаше му се да я докосне по ръката, да й предложи малко физическо съпричастие.
— Нина — каза той и името й имаше в устата му сладкия и пълноцветен вкус на ликьор.
Привлече я към себе си, плъзна ръце под робата, обви ръце около кръста й, почувства мекотата на гърдите й до своите, усети уханието на косите й и я целуна.
Когато я пусна, тя загърна робата си и му подаде патериците.
— Когато искаш, можеш да стоиш доста стабилно на краката си.
— За кратко, за съжаление само за кратко.