— Затова ли дойде тази вечер?
— Не.
— Добре. Все пак може би утре ще те уволня.
След като Пол си тръгна, Нина припряно обиколи цялата къща, затваряйки прозорците и проверявайки ключалките — трябваше да се убеди, че домът е напълно обезопасен. Искаше да пропусне стаята на Боб, понякога той спеше много леко и не й се щеше да го буди, но усети, че не е по силите й.
Влезе и на пръсти отиде до прозореца, като леко натисна дръжката, колкото да провери дали е заключен. Всичко беше наред. През стъклото можеше да види колата на Пол. Замествайки луната, фаровете й осветяваха несръчната му походка. Пол вече бе успял да отвори вратата, но още се мъчеше да се напъха в машината.
Докосването му й напомни колко е самотна. Пол създаваше някакъв уют. Но, помисли си тя, не биваше да го пускам вътре. Отново започна да изрежда наум списъка с причини: гневът му понякога минаваше всякакви граници, каза, че не иска деца, беше твърде непредвидим.
Техните взаимоотношения бяха оплетени и емоционални, представляваха истинско мъчение и за двете страни. Нямаше нищо общо с простата, необуздана любов, която бе изпитала за първи път с бащата на Боб, Кърт, и по-късно със съпруга си. С тези мисли, развихрили се в ума й, тя погали толкова силно Хичкок, че очите на кучето се избелиха в екстаз.
Двигателят на Пол запали. Фаровете му превключиха на дълги и тя дочу скърцането от гумите.
Обръщайки се към вратата, която беше оставила открехната, тя погледна към леглото на Боб. Вероятно възнамеряваше да го целуне, да го завие, ако… каквото и да си мислеше, то вече нямаше значение, защото направи нещо твърде неочаквано. Изпищя.
— Боб!
Тя се затича през кухнята, влезе в банята, изкачи стълбите, огледа стаята си и се върна обрано в дневната.
— Боб!
Напоследък не се бе разхождал нощем, трябваше да е някъде наоколо!
Още веднъж извика, но никой не отвърна. Къщата беше толкова малка, че нямаше много места, където би могло да се скрие момче с размерите на Боб. Отвори външната врата и пак го повика. Може би ще успее да спре Пол. Хичкок излетя навън с бесен лай.
Нямаше за какво да се тревожи. Пол я беше чул и вече бързаше към нея, доколкото му позволяваха патериците.
— Не е в леглото си! Няма го! Точно както преди!
— Влизай вътре — рече Пол и я хвана за ръката.
— Не!
Празната къща я плашеше, защото бе единственият свидетел и ако проговореше, Нина нямаше да може да го понесе.
Пол забеляза, че тук-таме започнаха да се палят лампи, и я побутна леко навътре.
— По-тихо. Това не е както преди. Не може да е отишъл далеч. Кога си легна?
Тя се дърпаше известно време, без да проумява въпроса, но след известно време умът й се проясни.
— Когато и аз. Към девет и половина.
— Оставил ли е бележка?
Не беше проверила. Бързо се върна в спалнята му и се разтърси — обърна завивките и възглавницата, захвърли листи и тетрадки на пода, ала не откри нищо освен ученическия му бележник. Взе го със себе си в дневната, усещайки как студът пълзи по голите й крака. Седна пред масата и бясно започна да го разлиства.
— Трябва да има нещо…
— Мисли! — каза Пол, оазис на спокойствие в свят, който изведнъж се бе срутил. — Къде може да е отишъл? Трябва да помислиш!
Тя затвори очите си. Опита се да стигне до дълбините на спомените си. Напоследък Боб изглеждаше щастлив. Заедно с Трой прекарваха часове пред компютъра, караха скейтбордовете, играеха хокей. Почти не говореше за училище, но непрекъснато споменаваше колко иска да свири в група. Групата на Ники. Отвори очи, като тръшна ядно тетрадката.
— Той е у Ники Зак. Да, там трябва да е.
— Ники?
Нина остави робата й да се свлече на пода, сложи си пуловер и обу джинсите, които измъкна от коша за пране. Пол я наблюдаваше безстрастно.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Можем да се обадим оттук.
— Разбира се. — Откри номера в телефонния указател и го набра. — Никой не отговаря. Но къде може да е? — Обади се и на Андрея, размениха си по няколко думи и затвори. — Когато го открия, ще го…
— Да отидем до къщата на Зак.
Тя грабна ключовете и портмонето си.
— Аз ще карам — заяви Нина. — Все някак ще си пъхнеш гипсирания крак в бронкото.
— Нина, извини ме, че съм толкова недосетлив. Но ти ми каза, че тя е негова приятелка. Страхуваш се, че е опасна за него, така ли?
Вече бяха на верандата. Нина заключи вратата, като остави Хичкок вътре.
— Не знам какво да мисля. Виж, може би ще е по-добре, ако отида сама. Имам предвид…
Пол вече влизаше в колата й.
Ники не се и замисли за последствията. Затича се от дневната към спалнята на Дария, отметна одеялото и я разтърси.