— Това пък какво е?
— Нарича се изслушване 995 по номера на алинеята от Наказателния кодекс, която го описва.
— Кога ще бъде?
— Мисля, в средата на юли. Ще те осведомя веднага щом бъдат подписани документите.
— След като спечелим процеса, сигурно ще напусна езерото Тахо. Може би ще отида в пустинята или в някой голям град.
И двете се загледаха в торбичката на масата.
— Какво реши майка ти? Ще се обади ли на полицията за снощната случка? — попита Нина.
— Да бе. И да огледат хубавичко нерегистрираната нелицензирана пушка на дядо ми. О, и, разбира се, за да им разкаже по кого е стреляла напоследък. След това да покаже кървавата следа в гората и наистина да заподскачат от радост.
Това за кръвта си беше преувеличение. Наистина имаше няколко капки, но според Пол мъжът се бе порязал на някой по-остър камък.
— Разбирам — съгласи се Нина.
— Аз съм като баща си — каза внезапно момичето и Нина се стресна, когато Ники неловко пристъпи към нея. Едва дишаше, очакваше я да се приближи още. — След като спечелим — повтори Ники и Нина усети лъч надежда в гласа й, — ще си имам група. Той е бил рокаджия като Стив Тайлър. Имам негови записи на една касетка.
Веднъж я раздаваше като подарък за Коледа на всеки, когото срещнеше. Наистина е добър. Свирил е във Вегас. Може би някой ден ще го видя по телевизията. — Тя тръсна глава и тъмните коси скриха лицето й.
Нина излезе през вратата и пъхна торбичката в джоба на якето си. В колата реши, че камъните ще изцапат новото й яке и ще го превърнат в евтин на вид парцал, затова ги премести в така нареченото скривалище между седалките на шофьора и предния пътник.
Разбира се, въпреки пустата улица и обикновено пълната липса на коли единствената машина наоколо веднага се залепи за задницата й. Оглеждайки се за място, където да завие и да пусне пред себе си шампиона да се състезава някъде по-далеч от нея, Нина забави на ъгъла. Пикапът бързо я изпревари, мина отпред и внезапно спря.
Сигурно му е изгаснал двигателят, помисли си тя раздразнено. Погледна часовника. Имаше среща след десет минути. Свали стъклото и протегна глава навън. Натисна клаксона. Никакъв двигател не запали и никой не излезе от колата. Опита се да го заобиколи, но улицата се оказа твърде тясна.
Обзе я подозрение и страх. Не беше видяла пикапа, когато идваше насам. Включи на задна, но си помисли за Ники, която бе сама вкъщи. Не искаше да я оставя при подобна потенциална опасност. Пресегна се за чука, който държеше под седалката, заедно с много други полезни предмети. Отвори внимателно вратата и се приближи към спрялото возило, готова всеки момент да побегне.
Оказа се празно. Мина отпред, за да се увери. Сега вече наистина беше изпълнена с подозрения. Къде ли е отишъл шофьорът? Сложи ръка, за да засенчи очите си, и погледна през затъмненото стъкло на колата, ала не успя да види нищо освен купчината дрехи и инструменти.
Върна се до колата си и се обади на Ники.
— Заключи вратата — каза тя. — Аз съм на едно каре от теб и един празен пикап ми препречва пътя. Видът му никак не ми харесва.
Изглежда, шофьорът беше изоставил превозното си средство. Може би наблюдаваше от гората край пътя. Нина даде на задна и изви по друг страничен път. По прозореца плисна дъжд. Забави, докато минаваше през националния горски парк, и се надяваше по-скоро да стигне отбивката за магистралата.
Беше почти стигнала до Ал Тахо, когато в огледалото за обратно виждане зърна с крайчеца на окото си парче дънков плат от нечий ръкав. Ръкавът внезапно се приближи и преди да може да си поеме дъх, една ръка обхвана врата й.
— Продължавай да караш — каза мъжът. — С теб двамата имаме работа.
Това той ли е? Тя караше, защото нямаше друг изход; защото ръцете й бяха на волана, а кракът й — на газта. Чувстваше как адреналинът изпълва тялото й.
Не смееше да погледне в огледалото, въпреки че изкушението беше огромно. Но какво ще стане, ако види него? Сигурно щеше да умре от страх.
А днес не бе добър ден за умиране.
Натисна рязко спирачките и гумите на колата изсвистяха. Ръката отпусна хватката около врата й и усети как зад нея едно тежко тяло се удря в седалката, а самата тя се люшна напред, но бе задържана от колана. Здраво хванала волана, тя изви и заби колата право в една канавка, пълна с вода. Колата се закова на място.
Откопча колана и изскочи през шофьорската врата. Препъвайки се, се затича по хлъзгавия път. Чу да се отваря автомобилна врата и въпреки себе си се обърна и хвърли един поглед назад.
Той се бе опитал да излезе от страната на канавката и беше паднал в нея. Бронкото й закриваше гледката, но го чу да ръмжи. След малко видя чифт кафяви обувки, дочу плисък и накрая зърна една фигура да притичва в посока към гората.