— Рядка порода — обясни Сайз, като обръщаше камъка под слънчевата светлина, проникваща през отдавна немития прозорец.
— Но опалите… не са ли бели?
Професорът кимна.
— Такива най-често се намират из бижутериите. Но земната маса може да е с всякакви цветове. С цвят на мед. Млечнобели, сиви, кафяви, оранжеви или червени. От прозрачни до напълно непрозрачни. Разбира се, предпочитат се прозрачните камъни, защото светлината прониква в тях и може да се наблюдава калейдоскопът от отраженията по повърхността.
Нина се чудеше как да представи камъните на Хенри Макфарлан, без Ники да се окаже по-виновна отвсякога. Те бяха горещи във всеки смисъл на думата.
— Какво правите с тези неща? — Сайз се усмихна и разкри няколко криви зъба — приятно разнообразие след фалшивото съвършенство на Дилън Брет и неговите подопечни. — Дори не знаехте, че са опали.
Тя пренебрегна въпроса му.
— За пръв път ги видях на много мътна светлина. — Бе изминала целия път до Рино в размишления над камъните, но те нямаха нищо общо с геологическия им произход. Искаше й се да спре и да им се наслаждава, изкушена от играта на багрите по повърхността им. Затвори очи на един знак „стоп“, но пред нея продължаваха да играят огнените цветове. Камъните бяха покрити с мръсотия и кора от сиво-зелена скала. Миришеха на пръст. Ала отвътре бяха красиви, магически ценни. Каквото и да говореше Сайз или който и да е друг експерт, те я бяха заразили с някаква странна треска.
— Можете да видите цветовете и на много слаба светлина, стига да уцелите ъгъла.
— Не знаехме какво точно оглеждаме. Къде могат да се намерят подобни опали?
— А вие къде открихте тези?
— Аз ви попитах първа — сопна се Нина.
Той разрови купчината камъни и си избра друг за изследване.
— Предимно в Австралия — каза той, като измъкна дебела книга от шкафа. Отвори на една страница, където на фона на пустинен пейзаж мръсна ръка държеше камъчета, много подобни на тези у Нина. Посочи илюстрацията. — Тези са от една много известна мина, наречена Куудър Педи. Чували ли сте за нея?
— Не.
— Минтби Майн или Лайтинг Ридж… не ви ли говорят нещо?
Нина поклати глава. Експертите в други области често я впечатляваха, но само си представи да прекараш живота си в изучаване на камънаци, помисли си тя. От друга страна, на нея й харесваше малкият кабинет и загорелият мъж пред нея. Офисът притежаваше нещо непостижимо за нейния — спокойствието, правата улица, по която маршируваше знанието, почерпено от кладенеца на чистата наука. Точно обратното на нейната хралупа, толкова често свидетел на луди алхимични експерименти в областта на правото.
Още е рано, помисли си тя, опитвайки се да намери мястото на тази нова информация в случая. Самолетната катастрофа, пластичната хирургия, самурайският меч, а сега и тези австралийски опали. Толкова несвързани помежду си елементи. Не можеше да открие рационален модел, който да ги обедини в една обща картина, а интуицията, на която толкова разчиташе, бе потънала в мълчание.
— Това са най-известните места с мини за черни опали — каза Тим. — Камъните са рядкост. Намират се само на няколко места в света.
Нина взе едно камъче и го вдигна към светлината.
— Изсушени са, което е добре — продължи професорът. — Следователно са сравнително стабилни. Опалът е предимно вода. Някога в миналото е изригнал вулкан и горещите сажди са паднали на повърхността. Изгорили са растенията с корените, но това не означава, че са повредили почвата около тях. Така се оформила вдлъбнатина във формата на корен или стъбло. Водата и силикатите са се смесили със страничните продукти от вулканичното изригване и в течение на времето са създали депата от опалин. Това поне е обичайното научно обяснение, че черните опали са вид фосил.
Очите на професора сякаш пътешестваха из далечни страни.
— Ако искате, мога да ви разкажа за глината, в която може да се открият опалите. Нарича се бентонит и се е образувала от един минерал, монтморилонит. Но съм забелязал, че хора, които не споделят моята… хм… както казва жена ми, мания, зяпват, щом започна да говоря с думи, съдържащи повече от три срички.
— Какво можете да ми кажете за тези мостри? — попита Нина.
— Предполагам, че опали с такива размери са нещо твърде необичайно. Разбира се, докато не ги обелите от кората, няма как да разберете дали не са повредени. Отново погледна през лупата. — Моето мнение е, че са много добри.
— Не разбирам.
— Обелването означава да махнете грубата каменна обвивка и да видите какво е съдържанието на опала от цялата скала. Когато опалът се суши, често се получава фина мрежа от пукнатини по повърхността. Понякога се получават фрактури от само себе си, понякога — по време на обработката им. Това поддържа интригата, не мислите ли? Може да имате прекрасен камък, който да се разпадне на трохи.