Можеш ли да си представиш, веднъж се опитала да постави майка си под попечителство.
Никол Зак и нейната майка живееха в едно разнебитено бунгало в гъстите гори недалеч от езерото. Нина и Боб се приближиха по калната пътека към него и паркираха зад ръждясал фолксваген с разбит подвижен гюрук. Една-единствена крушка грееше под стряхата. Изглежда, че прозорците бяха покрити с одеяла вместо пердета. Оскъдното количество дърва за огрев бяха просто нахвърлени до опасните стълби, водещи към входната врата. Дария Зак се появи веднага щом звъннаха. Висока, може би няколко години по-млада от Нина, в началото на трийсетте, тя носеше тънко трико под горните си дрехи.
— Слава богу! — възкликна тя. — Ето ви и вас! — сграбчи Нина и я прегърна. След това извика: — Боби! — прегърна го и го целуна, като остави на бузата му розова следа от червило. Влязоха вътре, а тя затръшна със сила вратата зад тях. — Боб ми разказа всичко за вас. Колко сте чудесна и за хора, на които помагате. Толкова е ужасно, но си знаех, че ще се появи помощ.
Нина погледна към Боб, но той изглеждаше нормално с изключение на пламналите му уши.
Зад вратата, която водеше направо към дневната, беше отделено място за дървена пейка с разхвърляни под нея обувки и закачалки, където до два стари анорака Дария закачи и палтото на Нина. По первазите на прозорците горяха запалени свещи. Върху дървен стол беше поставена скромна кутия с дискове. В средата на отсрещната стена в чугунената печка бумтеше огън. На земята бе застлана ръчно плетена рогозка.
Толкова за обзавеждането.
Дария забеляза скептичния поглед на Нина.
— Времената са трудни — каза тя. — Пък и кой се нуждае от кресла? Двете с Ники седим на рогозката. Или на възглавници. — Огледа се наоколо и разсеяно продължи: — Само че Ники сигурно ги е прибрала в стаята си. На пода си има компютър.
— Всичко е наред — увери я Нина.
Тримата се скупчиха около огъня. Така някога древните са взимали важните си решения. Тук семейството се е събирало, за да споделя топлината и храната. И както в отминалите времена за това бяха нужни здрави колена. Боб, изглежда, беше свикнал с обстановката и веднага седна на пода. Нина прегъна крака и също се приближи до печката.
— Ще направя чай — Дария се втурна към кухнята.
— Не, няма нужда. Много сме си добре.
— Не искате чай? — тя стоеше в рамката на вратата, огряна от жълтата светлина, струяща откъм кухнята, и разрошваше с ръка златистите си коси. — Може би има някаква лимонада…
— Не — твърдо я прекъсна Боб. — Дария, просто й разкажи какво става.
Майката на Никол се отпусна на пода и дългите й стройни крака заеха позата на пълен лотос. Беше стройна като млада фиданка и Нина си помисли, че действително се занимава с шоу. Но цветовият оттенък на косата й беше леко безвкусен. Това, както и небрежното облекло в съчетание с неподдържаните вежди създаваше изненадващо лош ефект въпреки младостта и естествената й красота. Даже влажното розово червило опасно се бе размазало около линията на устните й. Може би някога е била секси, но напоследък явно се беше позапуснала. Всичко сочеше, че действително е някакъв вид безработна актриса.
— Не знам какво да кажа. Арестуваха дъщеря ми. Не разбирам кармата в този случай, защото не мисля, че сме направили нещо, за да го заслужим. Дали не е просто защото сме бедни? Дали ченгетата не си мислят, че могат ей така да грабнат едно невинно момиче и да го обвинят?
Непрекъснато си повтарям мантри, за да остана спокойна, но очевидно всеки момент ще се разкрещя. — Тя запали цигара с треперещи ръце. Китката й бе тънка и костелива.
Боб протегна ръка и я потупа по рамото.
— Не се безпокой.
— Но, Боби, тя е сама и уплашена в затворническата си килия, а това ме ужасява.
— Майка ми ще оправи всичко.
И двамата се обърнаха към нея. Лицето на Дария беше открито и изпълнено с доверие, както и това на Боб. В нейния случай хронологическите и емоционалните години сякаш нямаха нищо общо.
— Разкажете ми всичко.
— Моят племенник Крис загина в самолетна катастрофа в събота вечерта, Боб сигурно ви е разказал.
— Самолетна катастрофа? — остро си пое въздух Нина.
Дали не е бил самолетът, който видя? Нямаше време да провери вестниците за подробности.
— Да.
— Къде?
— В Карсън Рейндж. Пътувал с малък „Бийчкрафт“. Чартърен полет. Пилотът също е загинал.
— Съжалявам.
Пред очите й отново се появи жълтото цвете на взрива и почти можеше да усети топлината, носеща се през планините от мястото на катастрофата. След като съпругът й загина, тя многократно си беше представяла момента на неговата смърт, опитвайки се да визуализира нещо като душа, издигаща се от земята към нещо като рай. Може би това момче и пилотът са си заминали по същия начин.