— Имате предвид… някои от тези камъни… дори сега да изглеждат идеални…
— След като се обелят, ще можете да проверите огъня в тях, доминантния цвят, прозрачността…
— Значи… по-късно може да се пропукат?
Тим се засмя.
— Да. Никой не знае колко време може да издържи един камък. Очевидно тези, които са били изсушени, ще се държат по-добре. Колко време са сушени тези?
— Не знам. Били са съхранявани във влажна среда само допреди няколко седмици. След това са били… ъ-ъ… погребани. Така че засега не са сушени преднамерено.
Той реагира на концепцията за погребването им с научна неутралност, като пренебрегна маловажния от негова гледна точка факт.
— Пазете ги на тъмно в херметична торбичка. Обвийте ги в някаква хартия, която да поема влагата. За няколко месеца не ги излагайте на прекалено ярка естествена или изкуствена светлина.
— Казахте нещо за фрактури. Това различно ли е от пропукването?
— Представлява по-голям недостатък.
— Добре — каза тя. — Можете ли да оцените тези камъни по… тяхната стабилност? Имам предвид, това скъпоценни камъни ли са или просто боклук?
— Мога да поразпитам заради вас, но не веднага. Не съм особено запознат с пазара.
Някой почука.
— Доктор Сайз?
Девойката, която влезе, имаше руса коса до раменете, великолепен тен и симпатично личице като на Бритни Спиърс. Сайз я погледна също толкова учтиво, колкото и Нина. Наистина основните му интереси бяха насочени към камъните.
— Имам проблеми с курсовата си задача — каза двойничката на Бритни. — Дали няма да сте свободен…
— След няколко минути имам час със студентите, но после ще се радвам да ви помогна.
— Знаех, че мога да разчитам на вас — ококори очи красавицата, но професорът отново се беше загледал в камъните.
Тя напусна и само Нина забеляза изкусителната чупка в кръста, която сигурно бе преднамерена, но напълно пропиляна по професора.
— Значи според вас черните огнени опали са от Австралия. Ако предположим, че не са повредени, ценни ли са?
— Не, не, не — каза Сайз, като затвори австралийската книга. Усмихна се. — Не ме разбрахте правилно. Никога не съм казвал, че и тези са от Австралия. Казах, че там най-често се срещат черните огнени опали.
— Обърквате ме.
— И аз мога да съм австралиец, но не съм. Има още едно място на света, където се срещат черните огнени опали и то е по-вероятният източник на вашата находка.
— Това е…
— Върджин Вали.
— И Върджин Вали е…
— На около стотина километра от Уинимука, точно тук, в Невада. О, сигурно не знаете, но черният огнен опал е щатският скъпоценен камък на Невада.
— Наистина? — Ако става дума, тя не знаеше и щатския скъпоценен камък на Калифорния, стига да има такъв.
— Ако ми позволите да направя едно спорно предположение, тези опали са от Върджин Вали, в областта на Националния природозащитен парк Шелдън. Опалите оттам имат, мисля, незаслужената слава, че са по-крехки от австралийските. Според мен това е съмнително. Зависи от количеството вода. Някои са, други не са. — Докосна камъка в нейната длан. — Този е много голям. Никога не съм виждал друг толкова голям и здрав. Там е имало няколко много ценни находки. Едната е била от над десет хиляди карата.
— Брей! — възкликна Нина.
— Да.
— Кажете ми нещо, Тим, как се става геолог?
— Приемам, че ме питате за курса, който водя в университета?
— Не.
— Роден съм за геологията. Както може би вие сте родена за съдебна практика. Разглеждам я като моя микрофилософия. Вие се занимавате с всекидневните проблеми на хората. Аз се занимавам с по-общи схеми. Ежедневието на хората, техните малки тревоги не ме интересуват особено.
Аз съм и пилот. Обичам да съм горе и да наблюдавам земята. Чудя се как е формиран някой хълм или защо е пресъхнала някоя река преди милиони години.
— Но… сигурно това пречи на брака ви? — изпусна се Нина. — Извинете, знам, че не е моя работа да…
Тим се разсмя от сърце.
— О, да. Трябваше по-рано да го кажа на бившата си жена. Тя се умори накрая от безконечните ми пътувания и реши да попътешества на своя глава. Нали разбирате, не ми е спестено нищо човешко! Вярвайте ми, непрекъснато се връщам на земята въпреки божествената перспектива, от която гледам.
Нина разбра, че се шегува със себе си, и го оцени.
— Не късам всичките си човешки взаимоотношения — продължи той. — Всъщност дори имам интерес към фолклора, свързан със скъпоценните камъни. Работя върху една книга. Не знам дали ще заинтересува някого освен мен, но ми е забавно да откривам връзки между елементите на земната кора и човешките култури.