Пол пристигна тъкмо преди Нина и опашката да влязат в преддверието.
— Бях се загледала в този автомат — оплака се тя. — Пръстите ме сърбяха от нетърпение. Сигурно съм загубила двеста и петдесет кинта само заради теб.
— Стига си мърморила. Сигурно съм те спасил от комарджийската болест. Ще бъдеш ли така добра да обясниш какво правим тук? Не само че философски не одобрявам посещението на порочни вертепи в ранния следобед, но и на теб не ти е съвсем в стила.
Разказа му за колата на Дария. Той потърка чело и каза:
— Аха. Това обяснява защо беше толкова бясна на Дария Зак онази нощ в гората. Тя е била там в нощта на убийството и те е излъгала.
— Да чуем какво ще ни каже днес.
Седнаха в креслата с имитация на кожа, разположени върху малък полукръгъл подиум, покрит с пурпурно кадифена драперия. Бронзов парапет ги делеше от останалата измет долу.
— Как се сдобихме с този разкош? — попита Пол.
— Нали си инвалид.
— Шегуваш се.
— Не. Казаха, че може би ще имаш проблеми на масите долу. Не съм се възползвала, честна дума.
Театърът, макар и да не се пръскаше по шевовете, бе изпълнен с доста хора за следобедно представление. В дъното имаше голям екран, който сега беше празен, но сигурно щеше да показва подробностите от магическите трикове. Над него висеше надписът: „Фантастична фантазия“. До масата им се появи сервитьорка, облечена във фрак, който стигаше някъде около кръста й, където започваха черните й чорапи. Изникна пред тях, преди още да се бяха нагласили удобно в креслата. Предвид ранния час те се задоволиха с леки напитки.
Постоянният полунощен ефект на казиното се усилваше от примигващите светлини, които почти не пробиваха полумрака, и от рехавите лъчи, проблясващи по тъмния таван. По масите блещукаха свещи. Пол се протегна за напитката си и без да иска, бутна Нина по ръката.
— Опа! — каза той.
Фокусникът бе облечен в оранжево трико електрик. Вдигна във въздуха пет палки под съпровода на маниакална музика — някаква смесица от празничен хор за деня на Вси светии и Увертюра 1812. После прибави към сценката и обръчи. Големи сребристи обръчи, които въртеше с врата си.
— Каква волност! — възкликна той, като изпусна една от бухалките. — Сигурно ще ме уволнят.
Магьосникът Месмеро изглеждаше изключително елегантно в скъпия си фрак и поднесе чудесно шоу с гълъби, ножове и шегички, които възхитиха децата. Дария се показа само веднъж на сцената като класическото момиче, което се крие в кутия, набучена с много мечове, и което после излиза невредимо под звука на фанфарите. Отдалече и силно гримирана можеше да мине за една от многото младолики асистентки, но Нина усети отчаянието в резките й движения и прекалено широката усмивка. Когато накрая номерът свърши, Нина се зачуди колко ли време ще се задържи тя в тази си роля.
След като публиката понамаля, Нина и Пол поговориха със сценичния мениджър, който им позволи да влязат зад кулисите и да поговорят с Дария.
Откриха я в гримьорната, облечена в одърпана роба. Поздрави ги разсеяно и продължи разговора си с Месмеро, който стоеше пред нея с ръце на бедрата. Сега той изглеждаше по-възрастен, намръщен. Цялата му сценична харизма се беше изпарила.
— За малко да се убиеш вътре! — викаше той. — Знаеш не по-зле от мен, че трябва бързо да си заемеш мястото и да не се мяркаш на пътя ми.
— Схвана ми се кракът — тихо се оправда тя.
— Тази простотия можеше да ме провали! Само си представи лицата на всички, ако момичето излезе от кутията цялото в кръв. — Внезапно забеляза Нина и Пол да надничат от прага. Тръгна си и през рамо й подхвърли: — Съжалявам, Дария. Трябва да си потърсиш друга работа. Ще ти помогна да си намериш нещо, ако успея.
Дария се обърна към огледалото и започна да бърше лицето си с някакъв парцал.
— Вече спи с Регина — обясни тя. — Просто се чувстваше задължен да направи един последен жест, защото той ме запозна с Кайл, а моята роля пропадна, както и всичко останало. Надявам се, че прослушващите ще си променят мнението за пеенето ми. А едно момиче ме светна за жесток номер…