— Не може, защото предишната сутрин прах и то бе в прането. Ох, Нина, трябва да я спасим!
Нина и Пол се спогледаха.
— Дария, Ники знае ли, че си я видяла там? — попита Нина.
— Не.
— Защо не знае?
— Не съм й казвала.
— Ти си взела якето й, за да я защитиш, да прикриеш уликата, че тя е била там, и не си й казала?
Дария се усмихна и им предложи едно от безподобните си обяснения.
— Правих се, че не знам, че е била там, за да разбере колко й вярвам, без значение какво казва и какво изглежда е направила. Реалността на случилото се през онази нощ не е толкова важна, колкото нашето усещане за нея, а исках тя да разбере, че независимо какво се е случило, аз съм винаги, сто процента зад нея. Затова не й казах. Фактът, че якето й беше там, не е толкова важен. Знаех, че Ники не може да направи такова нещо, следователно няма нужда някой да узнае за якето.
Нина не можеше да тръгне срещу себе си. Като майка бе безрезервно влюбена в Дария. Обичаше я, размахала пушка, за да защити дъщеря си и нейния син, обожаваше лъвската й стойка през онази нощ. Колко жалко, че като адвокат не можеше да повярва и дума на това, което казваше. Тази невъзможно разпиляна майка с необичайно интелигентна дъщеря, с неочаквани умения да борави с оръжие и безспирни лъжи пораждаше у нея дълбоки съмнения.
— Криеш ли още нещо?
— Не. Взех якето и се затичах към колата.
— Оставихте ли отворена външната врата? — попита Пол.
Тя се замисли.
— Мисля, че я оставих отворена.
— Помислихте ли за отпечатъците си?
— Както казах, носех ръкавици, защото беше студено, така че въобще не ми мина през ума за отпечатъци. На единия крачол имаше кръв. Изпрах я с вода веднага щом се върнах и после още веднъж изпрах панталона. Кълна се, това е.
— Кажи ми друго — настоя Нина. — Казвала ли си на Бет, че си била там през онази нощ?
— О, не. Не можех заради Ники, но беше толкова ужасно да оставя Бил в онова състояние, че когато я посетих миналата седмица, за малко да й призная. Трябваше ли? Но не виждам как това би могло да й помогне.
— Полицията ще научи, Дария — предупреди я Нина. — Заради свидетелката госпожа Гарибалди.
— Ще излъжа — заяви Дария. — Няма да споменавам за якето, става ли?
Това бе един от моментите, когато на Нина й се искаше да скочи, да прегърне Дария и да я остави да прави каквото си иска. Само че тя я беше попитала дали става. Пол имаше отвратено изражение, сякаш се досещаше какво ще отговори Нина и никак не го одобряваше.
— Ако те попитат, ще трябва да кажеш истината, Дария. Не трябва да лъжесвидетелстваш.
— Мога да напусна града. Ох, не мога. Не мога да оставя Ники.
— Разковничето е, че не е необходимо да предоставяш доброволно информация.
— Значи ако не ме попитат директно…
Нина имаше право да свие рамене и го направи.
— Разбираш ли, че това води до абсолютно различно развитие на нещата?
— Разбирам, това е още едно доказателство, че Ники е била там — промълви Дария. — Това не е хубаво.
— И те поставя на сцената на убийството.
— Какво?
— Ти си била там.
— Казах ти, че когато отидох, той вече беше мъртъв.
Нина се опита да разчете изражението й, но Дария се бе отместила от светлината. Беше трудно да се гадае по лицето й. Мислимо ли е въобще да не се е сетила, че нейното присъствие може да послужи за улика срещу нея?
— Откъде да знаем, Дария — каза вместо нея Пол. — В началото вие ни излъгахте, че не сте били в къщата. След това сте скрили улика и сте били с ръкавици на местопрестъплението. Вие казахте, че сте искали да защитите дъщеря си, но се изпуснахте, че дъщеря ви е отправяла заплахи към убития.
— Освен това свидетелства, че Ники не е била у дома си по време на смъртта на доктор Сайкс — допълни Нина. — Така си създала впечатление, че си си била у дома. Ти си си осигурила алиби, а Ники изгоря.
— Никога не съм разсъждавала така. Никога. Колко грозно правите всичко. Единственото, което искам, е да спася дъщеря си!
— Знаеш ли какво си мисля? — ядоса се Пол и продължи по-грубо: — Че ти не си могла да понесеш мисълта, че богатият мъж на сестра ти презира вас двете с Ники. Мисля, че си изпитвала такова финансово затруднение, че той те е убедил да вземеш решение, което не си искала, когато си продавала земята. Мисля, че ти си завиждала на стила им на живот. Те са живели като царе в замък и не са ти обръщали никакво внимание. Гадничко, нали?
Пол беше този, който се усмихваше гадничко.
— А като споменах сестра ти, сега, като го няма мъжа й да държи здраво затворено портмонето й, тя е станала много по-щедра, нали? Отново сте се сближили, както е било като деца. Тя е тук да ти помогне с пари, когато си в нужда. Ти имаш много повече причини от Ники да убиеш Бил Сайкс. — Той застана близо до Дария и се надвеси интимно над нея. — Може би ти си открила, че той действително те е измамил. Вероятно си открила, че земята всъщност е достатъчно ценна. И когато си отишла там…