Дария скочи от стола и побягна през вратата към приемната, отвори я с трясък и уплаши търпеливо чакащия клиент. Обърна се на прага.
— Казах ви истината! Вие сте виждали толкова лоши неща. Вие сте зли. Не можете да различите един честен човек.
— Ау — възкликна Нина, след като Дария изчезна.
Бедният клиент беше изцъклил поглед от случката, но те го оставиха да се мъчи и затвориха вратата на конферентната зала.
— Да — съгласи се Пол.
— Права е. Виждали сме твърде много лоши неща.
— Какво? Трябва ли да се чувстваме виновни, че сме разкрили какъв лъжец се оказа тя? — Пол отиде до машината за кафе и си наля някаква мътилка, останала от сутринта. — Луис вече е казала за колата на полицията. Накрая ще се досетят, че е нейната.
— Какво мислиш?
— Ако ни казва истината, тя е скрила информация с критична важност от теб и от всички други. Ако лъже, тя е убила Сайкс, а заради нея дъщеря й преминава през ада. Предполагам, че е напълно възможно Ники също да е я видяла и сега да я защитава.
— Не искам да е тя, Пол.
— Размисли още веднъж. Тя не ти е клиент. Трябва да тръгвам. Вече е два и половина. Трябва да отида до Карсън Сити и да се срещна със следователя по самолетната катастрофа.
Той тръгна и веднага се появи Сенди да съобщи, че клиентът де факто е преминал през всички стадии на очакването — от раздразнение до гняв през безнадеждност до пасивно примирение. Нина почти не можеше да мисли повече този следобед. Ала все пак в съзнанието й се промъкна едно видение: Дария, Никълъс и Ники — едно щастливо семейство, преди да започне всичко, преди Дария да се плъзне надолу, а Ники да израсне с горчивина в душата.
Откри, че ненавижда Никълъс Зак, защото всичко е започнало с него и вече бе твърде късно нещо да се оправи.
ГЛАВА 19
Ники използва един от дните на домашното си затворничество да се поразтърси из Интернет за минералите, но не успя да открие снимки на камъни, които да изглеждат като нейните. Когато Нина се обади за петнайсети път, опитвайки се да свари Дария, тя с равен глас я попита дали е открила нещо. Усещаше, че Нина не иска да я разстройва, но няма да я излъже.
Така че вече знаеше. Камъните бяха опали. Нина не можеше да каже колко струват. Отново Интернет беше безпомощен. Откри в един сайт информация за продажба на австралийските опали, но те по никакъв начин не приличаха на нейните прашни камънаци.
Зареди собствената си уеб страница. През последните няколко дена бе се занимавала с анимации, добавяне на линкове и форматиране. Сега сайтът й изглеждаше невероятно трашарски. Нейният МР3 клип беше там, достъпен за всеки желаещ да го свали. Беше възбуждащо. Зареди още две песни, които записа веднага щом Дария отиде на работа. Бяха страхотни. В тях бе изкрещяла цялото си нещастие. Само вокал и китара. Сега й беше трудно да говори, но както винаги се чувстваше далеч по-добре, след като бе изляла целия си гняв. Помисли малко и промени заглавието на страницата на „Арестувано момиче“.
Излезе от мрежата. Изгаси компютъра и осъзна, че трябва да излезе и от къщата или просто ще полудее. Искаше да отиде до парцела, но беше немислимо. Поне да можеше да провери колко струват опалите.
Проблемът бе, че беше изключително ограничена в действията си. Ако беше детектив, не само щеше да знае какво да направи, но щеше да има кола, фалшиви документи и всякакви други полезни неща. Вместо това имаше охранителна гривна на глезена си, предаваща местоположението й на някой отегчен бюрократ, който на практика имаше власт над живота и смъртта й.
В телефонния указател откри, че в града има бижутерски магазин. Обади се и отсреща отговори женски глас.
— Имам няколко опала, ще можете ли да ги погледнете?
— Собственикът може, но днес не е в града.
— А утре?
— Разбира се. Донесете ги. Попитайте за Дигър.
Сега трябваше да се освободи от проклетия електронен монитор.
Хамид знаеше доста неща за електрониката. Цял час прекара пред телефона, но не успя да се свърже с него. В отчаянието си звънна на Джейн, която имаше влечение към техниката. Обади се майка й и много учтиво я помоли повече да не им се обажда и да не ги посещава. Почувства се скапана. Нежелана.
Хубаво име за група.
Още един час сърфираше в Интернет. Подкрепяйки се със сандвич с фъстъчено масло, разучи един сайт, в който се обясняваше как работи електронното следене. Колкото и да се опитваше, не откри нищо за хора, които са успели да се откачат от подобна гривна. Отвратена се приближи до прозореца с бутилка сода в едната ръка и телефон в другата.