Ший се разтрепери силно, без да може да си обясни защо. Не трябваше да бъде тук. Усещаше как слаб, далечен глас му казва, че той не трябва да е тук. Не защото Палатът на кралете беше свещен или забранен. А защото беше гробница — гробница на умрелите в древността. Тук нямаше място за живите. Някой го сграбчи и с изненада разбра, че ръката на Аланон беше поставена на рамото му. Друидът го погледна намръщено и мрачно, после извика тихо на другите. Те се струпаха мълчаливо в зеленикавата светлина и той им заговори приглушено:
— Зад онези врати в най-отдалечения край на залата е Събранието.
Всички насочиха погледите си към отсрещния край на ротондата. Там се виждаше втора огромна каменна врата, която беше затворена.
— Широки каменни стълби водят надолу към продълговат басейн, който се пълни от извор, намиращ се някъде дълбоко под земята. В края на стълбите, точно пред басейна, е погребалният огън. Там мъртвите монарси били излагани за поклонение за определен брой дни, в зависимост от ранга и богатствата им, за да могат, както навремето вярвали, душите им да бъдат спасени в отвъдния свят. Трябва да минем през тази зала, за да стигнем до коридора, който ще ни отведе до Драконовия ръб от другата страна на планината. Замълча и пое дълбоко въздух.
— Когато миналия път минавах през тези пещери, успях да се скрия от очите на съществата, които са поставени тук, за да премахват натрапниците. Не мога да ви скрия. В Събранието има нещо, чиято сила може да се окаже по-голяма от моята. То не можа да усета присъствието ми, но аз го усещах, скрито под дълбоките води на езерото. След стълбите, от двете страни на езерото има тесни пътеки, които водят към другия край на залата и към входа на коридорите зад нея. Тези пътеки са единственият път. Не знам какво охранява Погребалния огън на мъртвите там, но съм сигурен, че ще ни нападне. Когато влезем в стаята Балинор, Мениън и аз ще тръгнем по пътеката вляво. Това ще привлече вниманието на съществото и то ще излезе от укритието си. Когато го нападнем, Хендъл ще преведе останалите по пътеката вдясно до изхода в най-отдалечения край. Не спирайте, докато не стигнете Драконовия ръб. Разбрахте ли?
Кимнаха бавно с глава. Ший изпита странното чувство, че е попаднал в капан, но нищо нямаше да спечели, ако заговореше за това сега. Аланон се изправи в целия си седем футов ръст и се усмихна изкуствено, а силните му зъби проблеснаха. Дребният младеж от Вейл усети как го побиха ледени тръпки и се почувства неимоверно щастлив, че не беше враг на мистика, С леко движение Балинор изтегли големия си меч и металното му острие звънна остро, докато излизаше от ножницата. Хендъл вече беше тръгнал да прекосява залата, стиснал здраво боздугана си в ръка. Мениън понечи да го последва, после се поколеба, зареял поглед в неимоверните богатства, струпани около гробниците. „Какво пък. Едва ли ще навредя на някого, ако взема нещо оттук.“ Младежите от Вейл и елфите вървяха след Хендъл и Балинор. Аланон стоеше и наблюдаваше планинеца, а дългите му ръце бяха скръстени под черния плащ. Мениън се обърна и погледна въпросително мистика.
— Не бих го направил, ако бях на твое място — предупреди го рязко другият. — Всичко е намазано с отровно за кожата на живите вещество. Докоснеш ли го, мъртъв си след по-малко от минута.