Всички реагираха мигновено. Големият ясенов лък на Мениън Лий изсвистя, когато огромните стрели литнаха със смъртоносна точност и се забиха дълбоко в незащитената плът на зиналата уста на влечугото. Съществото отстъпи, сви се от болка и Балинор бързо пое инициативата. Като се придвижи към края на пътеката, гигантът от границата нанесе силен удар на протегнатия преден крайник на чудовището. Но за негова изненада огромният меч само одраска леко люспестата кожа и отскочи от плътния слой тиня. Вторият преден крайник замахна силно към нападателя и насмалко не го улучи, когато набелязаната жертва се наведе встрани. На отсрещната пътека Хендъл се втурна към открития проход в отдалечения край на езерото, като тласкаше младежите от Вейл и братята елфи пред себе си. Но някой докосна някакъв скрит механизъм и една тежка каменна плоча се откачи и сгромоляса върху откритото пространство като запуши пътя за бягство. Отчаян Хендъл се хвърли с мощното си тяло върху каменното препятствие и го заблъска яростно, но то не помръдваше.
Вниманието на влечугото беше привлечено от падащия каменен блок. То изостави битката си е Мениън и Балинор и бързо се насочи към тези по-малки врагове. Това щеше да бъде краят, ако не бяха бързите реакции на закаленото в битки джудже. Забравил за каменната плоча, без никаква мисъл за собствената си безопасност, Хендъл се стрелна към огромното чудовище, връхлетя отгоре му и запрати тежкия железен боздуган право в най-близкото искрящо око. Оръжието го удари с такава сила, че смаза бълващата огън очна ябълка. Влечугото подскочи от адската болка, блъсна се силно в каменните висулки и замята туловището си ту на едната, ту на другата страна. Смъртоносни скални късове се срутваха върху пода на Цялата зала. Флик се свлече от силен удар по главата. В края на езерото Хендъл беше затрупан от водопад от търкалящи се камъни и се просна неподвижен. Другите трима отстъпиха към затрупания вход, а огромният нападател закръжи над тях.
Накрая Аланон се присъедини към неравностойната битка. Вдигна двете си ръце и простря напред слабите си длани. Пръстите му засветиха като малки ярки топки. От върховете им изскочиха ослепително сини огнени езици и се удариха в главата на освирепялото същество. Силата на тази нова атака вцепени неподготвеното влечуго. То се метна яростно към бушуващите води на басейна като крещеше от болка и гняв Друидът се придвижи бързо напред по пътеката и нанесе втори удар. Сините пламъци отново лумнаха, връхлетяха към главата на разгневеният звяр и този път го преобърнаха. Вторият удар запрати огромното люспесто тяло назад към стената на пещерата, където, мятайки се в необуздана ярост, то освободи каменната плоча, която беше блокирала изхода. Ший и братята елфи едва успяха да дръпнат навреме изпадналия в безсъзнание Флик, за да не бъде смазан от масивното туловище. Чуха как каменната плоча падна с тъп звук и като видяха отвора в изхода, завикаха неистово на другите. Когато гърчещото се чудовище отново попадна в обсега му, Балинор поднови атаката си и безуспешно се мъчеше да се прицели в главата му, когато то се хвърли към него, все още зашеметено от силата на ударите на Аланон. Аланон не откъсваше поглед от влечугото и само Мениън забеляза, че другите викаха нещо, размахваха като обезумели ръце и сочеха към изхода. Дейъл и Ший вдигнаха падналия Флик и го пренесоха в тунела. Дюрън тръгна след тях, но после се поколеба, когато видя изпадналия в безсъзнание Хендъл, все още погребан под откъсналите се каменни късове. Обърна се, втурна се към края на езерото, сграбчи отпуснатата ръка на Хендъл и започна да го тегли, мъчейки се да го измъкне от отломъците.
— Махай се! — извика Аланон, който изведнъж съзря елфа близо до отвора.
Змеят се възползва от моментното разсейване и отново нападна. С един силен замах на завършващата му с криви нокти лапа той блъсна Балинор встрани и го запрати със съкрушителен удар в стената на залата. Мениън се изправи пред чудовището, но то внезапно атакува стремително и преобърна принца на Лий, който изчезна. Змеят все още изпитваше мъчителни болки от многобройните си рани, но единствената му мисъл беше как да стигне до високата фигура в черния плащ и да я унищожи. Звярът имаше още едно оръжие в арсенала си и този път го използва. Челюстите с отровни зъби се разтворила широко над набелязаната жертва, която стоеше сама и незащитена и чудовището избълва огромни огнени стълбове, които буквално зазидаха друида от всички страни. Дюрън, който успя да види всичко, което се случи на пътеката — извика ужасен. Ший и Дейъл, които стояха точно пред изхода на тунела, водещ извън Събранието, видяха, онемели от ужас, как пламъците обгърнаха високия мистик. Но след секунда огънят угасна и Аланон стоеше невредим пред смаяните мъже. Вдигна ръцете си, разпери широко пръстите си и сините огнени езици, които изхвърчаха от тях, се заудряха в главата на змея с ужасна сила и отново отблъснаха гърчещото се тяло. От разбушувалите води на езерото се надигнаха големи облаци от пара, смесиха се с вдигнатия от битката прахоляк, и образуваха гъста мъгла, която закри всичко.