После от мъглата и пушилката се появи Балинор и застана до Дюрън. Плащът му беше разкъсан, блестящата ризница издрана и олющена, познатото лице покрито със струйки пот и кръв. С общи усилия извлякоха Хендъл изпод скалните блокове. С мощната си ръка принцът на Калахорн повдигна безмълвното тяло, преметна го през рамо и направи знак на Дюрън да го последва към изхода, където Дейъл и Ший все още се суетяха над изпадналия в безсъзнание Флик. Огромният човек от границата им нареди да вдигнат падналия и без да чака да види дали ще му се подчинят, изчезна надолу в тъмния коридор с Хендъл на рамо и с големия меч, здраво стиснат в свободната му ръка. Братята елфи бързо изпълниха това, което им беше наредено, но Ший се бавеше и се оглеждаше тревожно за някаква следа от Мениън. Събранието приличаше на развалина. Дългите редици от каменни висулки бяха изпотрошени и разбити, пътеките се бяха превърнали в купчина от каменни отломки и всичко бе обгърнато от прахоляка и издигащите се от разбунтуваните води на басейна изпарения. В едната страна на пещерата все още се виждаше огромното тяло на змея. Той се мяташе, гърчеше се в агония край една разбита стена, отвратителното му туловище беше заприличало на огромна пихтиеста маса от люспи и кръв. Мениън и Аланон не се виждаха никъде. Но минута по-късно и двамата се появиха от гъстата мъгла. Мениън накуцваше, но продължаваше да стиска ясеновия лък и меча на — Лий, а тъмното тяло на Аланон беше наранено, покрито с гъст слой от прах и пепел. Без да говори, друидът махна на младежа от Вейл да върви пред тях и тримата тръгнаха бавно през открехнатия изход.
По-късно никой не можеше да си спомни какво точно се беше случило след това. Вцепенени, съсипаните членове на групата тръгнаха бързо през тунела, като носеха двамата ранени и изпаднали в безсъзнание мъже. Времето се влачеше мъчително бавно. После изведнъж се озоваха навън, заслепени от ярката светлина на следобедното слънце. Намираха се на ръба на една опасно отвесна скала. Вдясно от тях Драконовият ръб се виеше надолу съм откритата хълмиста местност. Изведнъж цялата планина започна да тътне заплашително и да се разтърсва на кратки интервали. Аланон рязко ги изкомандва да тръгнат надолу по тясната пътека. Балинор поведе колоната с все още неподвижното тяло на Хендъл на гръб. Мениън Лий тръгна на няколко крачки след него. Дюрън и Дейъл ги последваха с Флик на ръце. Зад тях беше Ший и накрая Аланон. Зловещото боботене продължаваше да се носи някъде от дълбините на планината. Малката група тръгна бавно надолу. Тясната пътека криволичеше сред надвиснали скали и на места почти изчезваше, така че мъжете бяха принудени да се притискат към скалата, за да не загубят равновесие. Името Драконов ръб беше много подходящо. За успешното преодоляване на безкрайните извивки и завои на пътеката бяха необходими ловкост и съсредоточаване на вниманието, а подновяващите се трусове правеха задача т два пъти по-опасна.
Изминали бяха съвсем малко разстояние по коварната пътека, когато се разнесе някакъв нов шум — силно бучене дълбоко под земята, което бързо заглуши тътена в планините. Ший, който беше в края на колоната с Аланон, не можа да определи източника на боботенето, докато не се озова почти над самия него. След като мина по една стръмна пряка пътека, която го изведе на обърната на север издатина, пред очите му, точно на отсрещната страна на планината, се показа огромен водопад. На сто фута под него тонове падаща вода се разбиваха с оглушителен рев в голяма река, която течеше между планинските хребети и се отклоняваше в множество бързеи точно под терасата, на която той стоеше и под тясната пътека отпред. Белите й пенести води се блъскаха в обуздаващите я основи на двата върха, които се извисяваха от двете й страни. Ший се загледа за миг, после се спусна бързо по пътеката по нареждане на Аланон. Останалите от групата бяха се отдалечили доста и за момент се бяха загубили от погледа.
Ший беше изминал около стотина фута по ръба, когато внезапен трус, по-силен от предишните, разтърси планината из основи. Изневиделица участъкът на пътеката, върху който той се движеше, се отцепи и започна да се плъзга надолу по склона на планината, повличайки нещастния младеж от Вейл със себе си. Ший извика ужасен и се помъчи да се задържи, когато видя, че се свлича по надвиснала отвесна скала, която рязко се спускаше надолу в едно дълго, дълго падане към разпенените води на реката в долината. Аланон се втурна към младежа от Вейл, който се плъзгаше в облак от прах и камъни.