— Я се стегни, планинецо. — предупреди го мистикът с бавен, ехиден глас. — Не бъда глупак. Няма никакъв смисъл да ме обвиняваш за това, че загубихме Ший, защото аз, най-много от всички, му желая доброто. Решението ти е лишено от всякакъв разум.
— Стига мъдри приказки, друиде! — избухна Мениън и се приближи без изобщо да се интересува от това, което би могло да последва.
Безразличието, с което високият странник приемаше загубата на младежа от Вейл, беше извадило сприхавия по природа мъж извън границите на всякаква търпимост.
— Следвахме те седмици наред през хиляди земи и опасности, без нито веднъж да подложим на съмнение заповедите ти. Но това е вече прекалено много за мен. Аз съм принц на Лий, а не някой просяк, който изпълнява всичко, което му наредят, без да си задава каквито и да било въпроси, и който мисли само за себе си и за никой друг! За теб приятелството ви с Ший не струва и пукната пара, но за мен то е много по-скъпо от сто Мечове на Шанара. А сега се махни от пътя ми. Ще правя това, което съм решил аз!
— Глупак такъв! Ти си повече клоун, отколкото принц, след като говориш така! — отвърна свирепо Аланон с потъмняло от гняв лице.
Огромните му ръце се свиха в юмруци пред лицето му. Другите стояха пребледнели, докато двамата, изпаднали в необуздана ярост, си разменяха словесни удари. После, след като видяха, че нещата вървяха към бой с юмруци, застанаха между тях и се помъчиха да ги вразумят. Страхуваха се, че в момента едно разцепване на групата може да сложи край на всякаква възможност за успех. Единствено Флик не се помръдна. Продължаваше да мисли за брат си, отвратен от безпомощността, която изпитваше, от неспособността да направи нещо, освен да се чувства… В момента, в който Мениън проговори, разбра, че планинецът изразява чувствата, които той самият изпитваше и беше убеден, че няма да напусне това място, докато не разбере какво се е случило на Ший. Но винаги излизаше така, че Аланон знаеше много повече от всички останали в групата, че неговите решения винаги бяха правилни. И сега като че ли не беше много уместно да се пренебрегват напълно думите на друида. За миг в главата му настъпи истинска борба. Мъчеше се да прецени какво щеше да направи Ший при това положение, какво щеше да предложи на останалите. После, почти неосъзнато, намери отговора.
— Има изход, Аланон — заяви най-неочаквано той, като се опита да надвика вдигната от останалите врява.
Всички веднага впериха погледи в него, изненадани от решителния вид на лицето на младежа от Вейл. Аланон кимна, с което искаше да покаже, че го слуша.
— Можеш да говориш с умрелите. Видяхме това там в долината. Не можеш ли да ни кажеш, дали Ший е жив? Имаш достатъчно големи способности да откриваш живите, ако успееш да вдигнеш на крака умрелите. Можеш да кажеш къде е той, нали?
Всички отново погледнаха друида и зачакаха отговора му. Аланон въздъхна тежко, наведе глава, забравил гнева си към Мениън и обмисляше предложението на младежа от Вейл.
— Бих могъл — отвърна той за всеобща изненада и облекчение, — но няма да го направя. Ако използвам способността си да открия къде се намира Ший, дали е жив или мъртъв, тогава със сигурност ще разкрия присъствието ни на Господаря на магиите и на Носителите на черепи. Те ще бъдат предупредени и ще ни чакат в Паранор.
— Ако изобщо стигнем в Паранор — отсече мрачно Мениън, при което Аланон се извърна гневно към него, отново вбесен. И отново всички спуснаха да ги разтървават.
— Стига, спрете — провикна се Флик ядосана — Това няма да помогне на нито един от нас, още по-малко на Ший. Аланон, досега не съм молил за нищо. Нямах правото да моля. Тръгнах по собствено желание. Но имам правото да моля сега, защото Ший ми е брат, може би не по кръв или раса, а чрез много по-здрави връзки. Ако сега не използваш способността си да разбереш къде е той, аз ще тръгна с Мениън и ще търся Ший, докато го намеря.
— Той е прав, Аланон. — Балинор поклати бавно глава, протегна голямата си ръка и я постави върху рамото на Флик. — Каквото и да ни сполети в бъдеще, те двамата имат правото да знаят дали има някаква възможност Ший да бъде спасен. Знам много добре какво ще стане, ако ни открият, но съм убеден, че трябва да рискуваме.
Дюрън и Дейъл кимнаха енергично, показвайки, че са на същото мнение. Мистикът друид погледна към Хендъл, за да разбере какво мисли по въпроса, но мълчаливото джудже не помръдна, докато го гледаше право в очите. Аланон ги изгледа един по един И може би се мъчеше да разбере истинските им чувства. През това време обмисляше степента на риска, който щеше да поеме, преценяваше доколко и дали си заслужаваше да загуби двама от групата заради Меча. Погледна с невиждащ поглед слънцето, което залязваше, докато здрачът на настъпващата вечер се настаняваше в планините, примесен с червените и пурпурни отблясъци на отиващия си ден. Пътували бяха дълго и изтощително, а нямаше с какво да се похвалят освен че бяха загубили човека, заради когото бяха тръгнали. Изглеждаше, че всичко вече беше загубено и той разбираше нежеланието им да продължат сега. Мислено беше на тяхна страна. После отново ги погледна и видя как очите им внезапно светнаха. Те вярваха, че той ще кимне утвърдително и ще изпълни настоятелната молба на Флик. Без дори да се поусмихне, високият странник тръсна твърдо глава.