— Намираме се точно под същинския замък — обясни той с едва доловим шепот, когато другите го наобиколиха. — Ако успеем да стигнем до стаята, където е Мечът на Шанара, без да бъдем забелязани, може би ще можем да се измъкнем без бой.
— Нещо не е в ред, — предупреди кратко Балинор. — Къде е охраната?
Аланон вдигна рамене, за да покаже, че не може да му отговори, но другите забелязаха безпокойството в очите му. Нещо не беше както трябва.
— Коридорът, по който ще минем, води към главната отоплителна тръба и към една задна стълба, която се изкачва към централната зала. Не говорете, докато стигнем до там, но дръжте очите си отворени.
Без да чака отговор, той се обърна и бързо пое към един от отворените тунели, а другите го последваха. Проходът водеше нагоре, но в един момент сви рязко и след известно време им се стори, че се движат в обратна посока. Балинор хвърли факлата и извади меча си и останалите последваха примера му. Блещукащата светлина на факлите, закрепени в железни поставки върху най-ниската част на пещерата, хвърляха разкривените си сенки по каменните стени. Отразените от тях фигури се движеха като тайнствени същества, които се опитваха да избягат от светлината. Те се изкачваха бавно и предпазливо по древните тунели. Всички, и друидът, и двамата принца, и братята елфи, и джуджето, гледаха очаквателно, обзети от възбудата на изострените сетива, която се появява в края на дълъг лов. На разстояние един от друг, пръснати край стените на тунела, с извадено оръжие, с очи и уши напрегнати за най-малкия признак на опасност, те вървяха неотклонно напред, все по-нагоре и все по-навътре в сърцето на Централната кула на крепостта на друидите. После дочуха приглушен шум, който приличаше на тежко дишане, а горещината ре засили. Пътеката свърши пред каменна врата с желязна дръжка. Краищата й бяха ярко очертани от ослепителната светлина, която идваше от помещението зад вратата. Странният шум се засили и вече можеше да се определи. Беше равномерно бумтене на машина, поставена в скалата под тях, която помпаше ритмично. Нетърпеливите членовете на групата се доближиха до затворената врата след мълчаливо дадената заповед от Аланон.
Когато огромният друид отвори тежката каменна врата, нищо неподозиращите мъже бяха блъснати от силна струя горещ въздух, която нахлу яростно в белите им дробове. Задушавайки се, те за миг се поколебаха, и после неохотно влязоха в помещението. Вратата се затвори зад тях. След секунда разбраха къде се намират. Помещението беше тясна пътека около огромен ров в скалата, дълбок повече от сто фута. На дъното гореше буен огън, поддържан от неизвестен източник. Червсникаво-оранжевите му пламъци се протягаха нагоре към повърхността на дълбокия кладенец. Вдълбаната яма заемаше по-голямата част от помещението и беше опасана само от тясна пътечка с нисък железен парапет, поставен от вътрешния й край. От тавана и стените се спускаха различни отоплителни тръби, които пренасяха горещия въздух в други части на сградата. Скрита изпомпваща система контролираше количеството топлина, получавана от горещата пещ. Тъй като беше нощ, изпомпващата система беше изключена и горещината по тясната пътечка беше все още поносима, въпреки високата температура долу в ямата. При пълен капацитет на духалата, всеки, който минеше през помещението, щеше да бъде изгорен жив само за няколко секунди.
Мениън, Флик и братята елфи спряха до парапета и разгледаха по-отблизо системата. Хендъл изостана. Чувстваше се неуютно в тази скала, която му приличаше на затвор в сравнение с необятните простори на познатите му до болка гористи местност. Аланон се доближи до Балинор, размени няколко думи с него, докато, хвърляше по някой и друг обезпокоен поглед към няколкото затворени врати на помещението и сочеше към откритата спираловидна стълба, водещи В по-горните зали на крепостта. Накрая двамата като че ли се споразумяха за нещо, кимнаха в съгласие и дадоха знак на останалите да се приближат. Хендъл с радост се подчини. Мениън и братята елфи се отделиха от парапета и се присъединиха към тях. Само Флик се помота малко, странно захласнат по пленителния огън долу. Малкото му забавяне доведе до неочакван резултат. Когато повдигна очи, за да хвърли прощален поглед към другата страна на помещението, той видя тъмната фигура на Носителя на черепи, който се появи като гръм от ясно небе.