Флик замръзна на мястото си. Съществото остава полуприведено точно на отсрещната страна на горящия в ямата огън. Тялото му беше черна маса дори на светлината на ярките пламъци Покритите с къса наметка крила се издигаха леко зад него. Краката му бяха криви, стъпалата завършваха с ужасни криви нокти, които изглеждаха способни да раздробят и камък. Приклекнало беше ниско сред масивните каменни блокове, а главата и лицето му приличаха на нащърбена буца въглища. Впило беше отвратителните си очи в онемелия младеж от Вейл, а дълбочината им го притегляше все по-близо до червеникавите пламъци на огъня, който гореше в ямата. Открита покана за смърт. Задвижи се бавно и тромава При всяка следваща крачка издаваше дрезгаво хриптене. Приближаваше все по-близо и по-близо до загубилия ума и дума Флик, който искаше да извика, да избяга, да направи нещо, но не можеше да се помръдне. Необикновените очи го приковаваха неподвижен на мястото му и той разбра, че с него е свършено.
Но другите бяха забелязали вцепененото му тяло. Проследиха ужасения му поглед и видяха черния Носител на черепи, който пълзеше безшумно край парапета на ямата. Аланон със скок се озова пред Флик. Закрещя му като обезумял да се освободи от магията на ужасните очи на съществото. Омаян, Флик залитна назад към протегнатите към него ръце на Мениън, който се беше хвърлил да помага. Другите стояха точно зад друида с извадени оръжия. Съществото, все още полуприведено, се спря на няколко ярда от Аланон. Прикриваше отблясъка на огъня противното си лице с вдигнато крило и със завършваща с криви нокти ръка. Дишаше бавно и издаваше кресливи звуци, а жестоките му очи не се откъсваха от високата фигура, която стоеше между него и малкия човек от Вейл.
— Друиде, толкова ли си глупав, че да ми се противопоставяш? — Гласът изхриптя някъде от дълбините на безформеното лице на съществото. — Всички вие сте обречени. Обречени сте от момента, в който решихте да тръгнете да търсите Меча. Господарят знаеше, че ще дойдете, друиде! Той знаеше.
— Разкарай се, докато можеш, омразно същество такова! — изкомандва му Аланон с най-заплашителния си тон, който мъжете от групата бяха чували досега. — Не можеш да уплашиш никой от тук присъстващите. Ние ще вземем Меча и ти няма да можеш да ни попречиш. Отдръпни се, лакей такъв. Нека Господарят ти сам се яви!
Думите се врязаха във въздуха и пронизаха Носителя на черепи като с нож. Съществото изсъска разярено, а хриптящото му дишане се учести, когато направи още една крачка и се приведе още по-ниско. Очите му бяха ужасяващи, пламнали от нова омраза.
— Ще те унищожа, Аланон! След том няма да остане никой, който да се опълчва срещу Господаря! Още от самото начало ти беше наша пионка, въпреки че не се досещаше. Сега си ни под ръка, заедно с най-ценните ти съюзници. — И я виж само кой ся ни довел, друиде — последният наследник на Шанара!
За всеобща изненада завършващата с криви нокти ръка посочи съм изумения Флик. Съществото изглежда не знаеше, че Флик не е наследникът, нито че са загубили Ший при Драконовите зъби. За момент настъпи мълчание. Огънят пращеше в ямата долу. Изведнъж пламъците лумнаха и изхвърлиха врящ въздух, който опърли незащитените лица на простосмъртните. Кривите нокти на съществото от света на черните духове се протегнаха към тях.
— А сега, глупаци — преливащият от омраза глас се обърна кресливо към тих — ще умрете по начин, които човешкият род заслужава!
ГЛАВА 16
След като последните думи на черното същество заглъхнаха със съскане в осветения от огъня въздух, онова, което се случи, сякаш стана изведнъж. С драматичен жест на слабата си ръка и с рязка команда, гигантът друид на секундата ги извади от вцепенението и ги хвърли в действие. Напрегнатите членове на малката група се втурнаха към откритите стълби, които водеха към главната вала на централната кула. Когато шестимата обезумели мъже се стрелнаха към виещите се стъпала, зад тях Носителят на черепи налетя върху Аланон Дори бягащите нагоре но стълбите мъже чуха трополенето от сблъсъка им. Флик вее още се колебаеше, макар и да гореше от желание да се спаси. Стоеше омагьосан от титанската борба между двете могъщи същества, които се бяха вкопчили в битката само на няколко инча от издигащите се пламъци на огромната открита пещ. Той стоеше в началото на стълбата, чуваше отдалечаващите се стъпки на спътниците си, които тичаха към залата на горния етаж. Минути по-късно стъпките заглъхнаха напълно и той остана единствен свидетел на невероятната борба между друида и Носителя на черепи.