С облекчение откри зад вратата виеща се стълба, която водеше спираловидно нагоре. Промъкна се през отвора и затвори плочата с няколко подръпвания на здравата си ръка. Познатата светлина от факлите очертаваше слабо стълбите в той започна да се изкачва с бавни, предпазливи стъпки. Докато вървеше нагоре в прохода цареше тишина, а дългите факли в железните поставки хвърляха достатъчно светлина, която му позволяваше да подбира пътя си върху неравния камък. Стигна до една затворена врата на горния край на стълбата, спря се и се ослуша, прилепил ухото си до пролуките в железните панти. Отвъд беше тихо. Бутна предпазливо вратата, открехна я и надникна в древните зали на Паранор. Стигнал беше до целта си. Отвори още малко вратата и пристъпи внимателно в тихия коридор.
Изведнъж стоманената хватка на суха тъмна ръка се стовари върху протегнатия му напред меч и го издърпа на откритото.
Хендъл се спря колебливо в долния край на стълбата, която водеше към върха на Централната кула на друидите и се взря нагоре в тъмнината. Другите стояха мълчаливо зад него и напрегнато проследиха погледа му. Стълбището се състоеше от открити каменни стъпала, тесни и наглед коварни, които се виеха спираловидно нагоре край стените на една кръгла кула. Всичко беше обгърнато в зловеща тъмнина. Нямаше нито факли, нито някакви процепи в тъмния камък. От мястото, където се намираха, членовете на групата трудно можеха да видят какво има след първите няколко завоя на стълбата. От вътрешната страна на извитото стълбище зееше тъмна пропаст. Мениън се доближи до ръба на площадката и погледна надолу, без да забравя, че няма никакъв предпазен парапет, нито тук, нито край стъпалата. Хвърли малко камъче в черната бездна и зачака то да стигне до дъното. Но не се чу никакъв звук. Отново погледна откритото стълбище и мракът нагоре, после се върна при останалите.
— Прилича на откровена покана за влизане в капан — изрече той сухо.
— Нищо чудно, — съгласи се Балинор и пристъпи напред, за да хвърли поглед по-отблизо. — Но ние трябва да се качим горе.
Мениън кимна, вдигна рамене и тръгна към стълбите. Другите го последваха мълчаливо. Хендъл беше непосредствено зад планинеца, после Балинор, а братята елфи отзад. Заизкачваха се предпазливо по тесните каменни стъпала, напрегнато се оглеждаха и ослушваха за някакви признаци на капан, с доближени до стената рамене, далеч от опасната открита страна на стълбата. Изкачваха се с отмерена крачка неотклонно по виещата се стълба в плесенясалия мрак. Мениън изучаваше внимателно всяко едно стъпало, а проницателните му очи се взираха в ръбовете на каменната стена и търсеха скрити механизми. От време на време хвърляше по някое камъче нагоре по стъпалата и проверяваше за капани, които биха могли да бъдат освободени от някоя случайна тежест, попаднала върху тях. Но нищо не се случи. Бездната под тях беше няма черна дупка, изрязана в плътния мрак на кулата и никакъв звук не проникваше в мрачната й тишина, освен лекото поскърцване на ловните ботуши, които изкачваха разбитите стъпала. Накрая слабата светлина на горящи факли се открои в тъмнината далеч над тях и малките пламъци заблещукаха живо с порива на неизвестен източник на вятър в горния край на стълбата. Появи се малка площадка, а зад нея неясните очертания на огромна, закрепена с желязо каменна врата, която беше затворена. Върхът на Централната кула на крепостта на друидите.
В този момент Мениън задвижи първия скрит капан. Ненадейно множество дълги, остри шипове изскочиха от каменната стена, задвижени от тежестта на Мениън върху каменните стъпала. Ако в този момент той все още се намираше на стъпалото, те щяха да се забият в незащитените му крака, да го осакатят и да го изхвърлят през ръба на откритата вита стълба право в черната пропаст. Но Хендъл беше чул щракването на освободената пружина секунда преди капанът да се задвижи. Дръпна бързо планинеца и за негова изненада така го блъсна назад към останалите, че той едва не ги повали върху тесните стъпала. Те се олюляха силно в плътния мрак на педя от острите стоманени шипове. След като отново стъпиха здраво на крака, петимата се притиснаха плътно до стената и останаха така няколко минути, дишайки шумно в безмълвната тишина. После мълчаливото джудже сплеска шиповете с няколко точни удара на огромния си боздуган и разчисти пътя пред тях. Сега той поведе колоната, мълчалив и бдителен, а разтърсеният Мениън остана зад Балинор. Хендъл бързо откри втори капан, подобен на първия, задвижи го и изпотроши шиповете, след което продължиха изкачването.