— Тихо, — прозвуча строго приглушеният глас в ушите му. — Не гледай, не мисли, само се изтегли към дърветата вляво и чакай там. Хайде!
Без да задава някакви въпроси Ший бързо направи това, което му бяха казали. Дори без да беше видял лицето на спасителя си, можеше да се досети от острия му глас и от отрязаната ръка, че ще е по-разумно от негова страна да изпълни това, което му беше наредено. Измъкна се тихомълком от лагера и тича приведен, докато стигна до прикритието на дърветата. Спря там, обърна се и зачака другия. Но остана изненадан, когато видя, че облечената в аленочервено фигура се беше надвесила безшумно над спящите гноми и явно търсеше нещо. Светлината очерта силуета на непознатия, когато се наведе към сгушения в одеяло водач, протегна със здравата си ръка към куртката му, порови малко и после се изправи с малката кожена торбичка с безценните камъни на елфите. За момент остана неподвижен. Гномът се събуди и протегна ръка, за да хване китката на непознатия, а с другата замахна светкавично, опитвайки се да убие крадеца с един удар. Но спасителят на Ший беше достатъчно бърз, за да не позволи да бъде изненадан. Дългият железен шип парира удара, при което се разнесе остър звън на метал и после се заби в гърлото на гнома. Когато непознатият се надигна от безжизненото тяло, всички в лагера се бяха събудили от шума при сборичкването. Моментално гномите се изправиха на крака с мечове в ръце и се нахвърлиха върху неканения гост. Спасителят на Ший беше принуден да се бие, с късия нож в ръка, изправен срещу множество нападатели.
Ший беше сигурен, че това е краят на човека и се приготви да скочи от укритието си под дърветата и да се помъчи да му помогне. Но изумителният непознат отблъсна първата атака на гномите ловци, сякаш бяха мишки, вряза се в нестройния им ред и повали двама от тях, които се загърчиха от смъртоносните си рани. После, когато втората вълна от атакуващи тръгна напред, извика силно и изпод сенките на отсрещната страна се втурна една гигантска черна фигура с голяма тояга в ръка. Без да намалява скоростта, черната фигура разкъса изненаданите редици на гномите с неописуема ярост, и като размаха боздугана си, ги разпръсна като листа на дърво. За по-малко от минута всички гноми лежаха неподвижно на земята. Ший наблюдаваше смаян в края на дърветата. Когато огромната фигура се доближи до спасителя, тя донякъде заприлича на вярно куче, което чака одобрение от господаря си. Няколко минути непознатият говори нещо тихо на гиганта и после тръгна към Ший, а спътникът му остана при гномите.
— Мисля си, че всичко стана заради това — каза облечената в аленочервено фигура, когато се приближи до младежа от Вейл и вдигна торбичката в здравата си ръка.
За момент Ший се вгледа изпитателно в лицето на мъжа и все още не беше сигурен що за човек е благодетелят му. Начинът, по който се перчеше, не оставаше никакви съмнения, че това е един нагъл и страхотно самонадеян тип, което вероятно се дължеше единствено на безспорните му качества на боец. Загорялото му уморено лице, беше гладко избръснато, с изключение на равно подрязаните малки мустачки над горната устна. Не изглеждаше нито стар, нито млад, някъде на средна възраст. Но се държеше като младеж и само загрубялата му кожа и хлътналите очи издайнически разкриваха, че е прехвърлил четиридесетте. Тъмната му коса беше започнала да се прошарва и тук-таме се виждаха посивели кичурчета, въпреки че човек не можеше да е сигурен при слабата светлина на зората. Лицето му беше широко, чертите издадени, а устата широка и предразполагаща. Беше красиво, подкупващо лице, но Ший инстинктивно усещаше, че това е грижливо носена маска, която крие истинската същност на мъжа. Непознатият застана непринудено пред несигурния човек от Вейл, усмихваше се и го чакаше с нещо да покаже отношението си към хората, които го бяха спасили. Явно не беше сигурен в чувствата му.
— Искам да ви благодаря — измънка бързо Ший. — Нямаше да съм жив, ако вие не бяхте…
— Е, добре де, добре. Занаятът ни не е точно да спасяваме хора, но онези дяволи щяха да ти прережат гърлото, ей така, за нищо. Знаеш ли, и аз самият съм от Южната земя. Не съм ходил там от доста време, но все пак тя е ми е родината, нали така? Сигурен съм, че си оттам. Може би някой от малките общности? Да, разбира се, а във вените ти тече и кръв на елф…