Внезапно млъкна и за момент Ший беше сигурен, че човекът знае не само кой е той, но и какъв е, и че беше попаднал от трън та на глог. Младежът хвърли бърз поглед към огромното същество, останало при посечените гноми, за да се увери, че не е Носител на черепи.
— Кой си ти, приятелю, и откъде си? — неочаквано го попита непознатият.
Ший му каза името си и обясни, че е от Шейдската долина. Каза му, че е проучвал една река на юг, когато лодката му се преобърнала и бил отнесен надолу по течението, изпаднал в безсъзнание и захвърлен на един бряг, където го открили гномите. Измисленият разказ беше достатъчно близо до истината, за да може мъжът да повярва, а Ший не беше още готов да сподели цялата истина с непознатия, докато не научи за тези двамата нещо повече, отколкото знаеше в момента. Завърши историята си като каза, че гномите го открили и решили да го пленят. Известно време мъжът го гледа усмихнато, докато подмяташе небрежно кожената торбичка.
— Аха. Съмнявам се, че ми каза цялата истина — изсмя се той. — Но не те обвинявам. Ако бях на твое място и аз щях да направя същото, по-късно ще имаме достатъчно време за истината. Казвам се Панамон Крийл.
Протегна широката си ръка и след като Ший я пое, я раздруса сърдечно. Непознатият стисна ръката му толкова силно, че младежът от Вейл неволно присви очи от болка. Мъжът се поусмихна и пусна ръката му, после посочи към тъмния гигант зад тях.
— Спътникът ми Келцът. Изминаха почти две години, откакто сме заедно и никога не съм имал по-добър приятел, макар че може би щях да бъда по-доволен, ако беше по-приказлив. Той е ням.
— Какъв е той? — попита любопитно Ший, наблюдавайки как едрата фигура се движи тромаво по малкото открито пространство.
— Сигурно не познаваш тази част на света — изсмя се непознатият, явно развеселен. — Келцът е скален трол. Имал дом в планините Чарнал, но народът му го прокудил. И двамата сме изгнаници в този неблагодарен свят, но какво да се прави, животът раздава на всеки различна карта. В тази работа нямаме никакъв избор.
— Скален трол — повтори учуденият Ший. — Никога не бях виждал скален трол преди. Мислех, че всички те са свирепи същества, почти животни. Как си могъл да…?
— Внимавай какви ги говориш, приятелю — предупреди го остро непознатият. — Келцът не обича такива приказки и е достатъчно чувствителен, за да се нахвърли срещу теб за това, че си изрекъл такива думи. Работата е там, че ти го виждаш и го възприемаш като чудовище, уродливо същество, което не прилича на теб и мен, и се чудиш дали не е опасен. Аз ти казвам, че той е скален трол, и ти си мислиш, че той е по-скоро животно, отколкото човек. Уверявам те, че това се дължи на ограниченото ти образование и на липсата ти на опит в живота. Де да беше скитал с мен през последните няколко години — ехе, тогава щеше да научиш, че дори и една приятелска усмивка разкрива зъбите зад нея.
Ший се вгледа по-внимателно в скалния трол, докато Келцът се навеждаше небрежно над гномите, оглеждаше ги, за да види дали не е пропуснал нещо в усиленото си претърсване на дрехите и торбите им. Всъщност тялото му приличаше на човешко. Облечен беше с панталони до коленете и куртка, препасана със зелен шнур. Около врата и китките му имаше метални верижки. Това, което наистина го отличаваше от хората, беше странната му, наподобяваща кора на дърво кожа с цвят на силно препечено, но все още неовъглено месо. Чертите на лицето му бяха дребни и грубовати, и не можеха да се опишат, веждите му гъсти, а очите хлътнали. Крайниците му също бяха като на човек с изключение на ръцете. И на двете ръце нямаше кутрета, само палец и три яки, силни пръста, големи почти колкото китката на младежа от Вейл.
— Не ми изглежда много опитомен — заяви тихо Ший.
— Ама че си! Идеален пример на прибързано мнение, напълно лишено от основания. Само защото Келцът не наглежда цивилизован и на пръв поглед няма вид на интелигентно същество ти си готов да го причислиш към животните. Ший, момчето ми, трябва да ми вярваш, когато ти казвам, че Келцът изпитва същите чувства като теб и мен. Да си трол от Северната земя е толкова нормално, колкото да си елф от Западната земя и така нататък. Ти и аз сме чужденци в тази част на света.
Ший се вгледа внимателно в широкото, излъчващо самоувереност лице, в усмивката, която се изписваше с такава лекота на устните му и изглеждаше толкова естествена и инстинктивно изпита недоверие към мъжа. Тези двамата бяха само едни преминаващи оттук скитници, които бяха станали свидетели на злочестата му съдба и се бяха притекли на помощ заради любовта към себеподобния. Умело и хитро бяха дебнали този лагер на гномите, и когато бяха разкрити, избиха най-безпощадно целия патрул. Скалният трол му изглеждаше опасен, но Ший беше сигурен, че Панамон Крийл беше два пъти по-опасен.