— Какво чакаш?
Ший поклати бавно глава, с което искаше да каже, че не знае точно. Високият красавец го погледа известно време, после му се усмихна и махна с ръка да се приближи.
— Хайде, ела да похапнеш с нас, Ший — покани го той. — най-малкото, което можем да направим за теб, е да те нахраним преди да тръгнеш обратно за Южната земя.
След петнадесет минути тримата седяха около малък огън, и наблюдаваха как парчетата изсушено говеждо се загряват съблазнително на жаравата. Немият Келцът седеше мълчаливо до малкия човек от Вейл, приклекнал до огъня. Дълбоките му очи бяха приковани в димящото месо, а огромните му ръце сключени по детски. Ший изпита непреодолимо желание да протегне ръка и да докосне странното същество, да усети грубата му, приличаща на кора, кожа. Чертите на трола бяха неописуемо мили, дори от това близко разстояние. Тролът не помръдна, докато месото се печеше, стоеше абсолютно неподвижен и приличаше на изсечена скала, която студът, вятърът и вековете бяха отминали без да докоснат. Панамон Крийл се огледа и забеляза, че Ший наблюдава внимателно огромното същество. Усмихна се широко, протегна здравата си ръка и потупа леко изненадания младеж по рамото.
— Няма да те ухапе — поне докато е сит! Повтарям ти едно и също, а ти не искаш да слушаш. Млад си затова си буен и с развинтено въображение. Келцът е същият като теб и мен, само че по-едър и по-мълчалив, нещо което ценя в партньора си в нашия занаят. Върши си по-добре работата от всички, с които някога съм работил, а ако искаш да знаеш, имал съм за съдружници много хора.
— Предполагам, че той изпълнява всичко, което му наредиш? — попита остро Ший.
— Естествено, естествено — отговори бързо другият. После облечената в алено червено фигура се надвеси по-близо до пребледнялото му лице и размаха енергично шипа си, за да си придаде по-голяма тежест. — Но не ме разбирай погрешно, момче, защото далеч съм от мисълта да казвам, че е някакво животно. Умее да мисли за себе си, когато се налага. Но аз му бях приятел, когато никой друг не си направи труда дори да го погледне — никой! Той е най-силното живо същество, което някога съм виждал. Би могъл да ме смаже без дори да се замисли. Но знаеш ли какво? Аз го съсипах и сега той ме следва!
Млъкна, за да види реакцията на другия и погледна с широко отворени от задоволство очи към изумения и невярващ младеж от Вейл. Изсмя се весело и удари коляното си с пресилен възторг от реакцията, която беше предизвикал.
— Съсипах го с приятелство, а не със сила! Уважавах го като човек, отнасях се към него като с равен и срещу тази евтина цена спечелих верността му. Е, май че те изненадах!
Като продължи да се киска на този жалък опит за проява на чувство за хумор, крадецът вдигна парчетата месо от огъня и подаде пръчката, на която бяха забодени, на мълчаливия трол, който си взе няколко и започна да дъвче лакомо. Когато предложи и на него. Ший си взе едно и изведнъж усети, че умира от глад. Дори не можеше да си спомни кога за последен път беше ял и захапа лакомо вкусното месо. Панамон Крийл поклати изумея глава н подаде второ парче на младежа преди да е свършил с първото. Тримата ядоха няколко минути мълчаливо, след което Ший се осмели да продължи разпита си за двамата.
— Какво ви накара да станете… крадци? — попита той предпазливо.
Панамон Крийл му хвърли бърз поглед и вдигна изненадано веждите си.
— Защо се интересуваш от причините? Да не би да възнамеряваш да напишеш история на живота ни. — Млъкна и изведнъж се овладя, усмихна се бързо на собствената си раздразнителност. — Това не е никаква тайна. Ший. Никога не съм бил особено запален да водя почтен живот, пък и никога не съм умеел да върша най-обикновени неща от всекидневието. Бях непокорно дете, обичах приключенията, обичах да съм сред природата — мразех да работя. После в едно произшествие загубих ръката си и ми беше още по-трудно да си намирам работа, която да ми осигури удобен живот, да ми даде това, което искам. Тогава се намирах далеч в Южната земя. Живеех в Талхан. Забърках се в една малка неприятност, а после затънах в много други. После започнах да се скитам из Четирите земи и крадях, за да се изхранвам. Странното е, че се оказах толкова добър в краденето, че не можех да се откажа от него. Дори се забавлявах — през цялото време. И ето ме тук, е, може би не богат, в разцвета на младостта, или на зрелостта.
— Никога ли не си мислил да се върнеш? — настоя Ший, неспособен да повярва, че мъжът беше откровен с него. — Не си ли мислиш понякога за дом и…?