— О, младежо, моля те, хайде да не ставаме сантиментални! — Другият се задави от смях. — Ако продължиш на тази тема, така ще ме разплачеш, че ще ме накараш да застана на уморените си стари колене и да те моля за прошка! — Изпадна в такъв необуздан пристъп на дрезгав кикот, че дори мълчаливият го погледна замислено за момент, после продължи да яде. Ший почувства силен изблик на възмущение, което се изписа на лицето му и отново се зае с месото си, като го дъвчеше яростно, разгневен и объркан. След известно време силният смях се превърна в накъсано хихикане, а крадецът клатеше изумено глава и се мъчеше да преглътне храната в устата си. После, без някой да го подканва, продължи разказа си с по-тих глас.
— Историята на Келцът е по-различна от моята, искам да си наясно с това. Аз нямах причини да се отдам на този начин на живот, но той е имал, и то сериозни. Ням е по рождение, а тролите не обичат недъгавите. Подозирам, че за тях той е бил нещо като посмешище. Така че направили живота му непоносим, подритвали го и го биели, когато били вбесени от нещо, върху което не можели да си изкарат яда. После той израснал, станал толкова голям и силен, че другите се плашели от него. Една нощ един от младежите се опитал да го нарани, ама така да го нарани, че да го принуди да си отиде, дори е искал той да умре. Но Келцът не реагирал така, както те очаквали. Предизвикателството било прекалено голямо и той му отвърнал, като убил трима от тях. В резултат на това го прогонили от селото, отхвърлен от себеподобните му троли. Останал без дом, след като напуснал племето си или каквото и да е там. Скитал се сам, докато го намерих.
Поусмихна се и погледна едрото, спокойно лице, надвесено съсредоточено над последните парчета месо, които ядеше лакомо.
— Знае какво правим и допускам, че се досеща, че работата ни не е почтена. Но е като дете, към което са се отнасяли толкова жестоко и несправедливо, че не изпитва уважение към другите. Освен това се движим в тази част на страната, където има само гноми и джуджета — естествените врагове на трола. Отбягваме отдалечените части на Северната земя и често отиваме далеч на юг. Постъпваме правилно.
Обърна се към парчето си месо, задъвка безизразно, загледан в гаснещите въглени на огъня, побутваше ги с върха на кожените си ботуши, а искрите политваха като малки фонтанчета и после изчезваха в прахта. Ший приключи с яденето без да каже нещо повече и се чудеше какво би могъл да направи, за да си върне камъните на елфите. Така му се прииска да знае къде се намират останалите от групата сега. Минути по-късно яденето свърши, облеченият в аленочервено крадец стана рязко и разпръсна тлеещите въглени, подритвайки ги с ботуша си. Масивният скален трол се надигна заедно с него и тихо зачака да види какво ще предприеме приятелят му по-нататък, а огромното му туловище се извисяваше над Ший, най-после младежът от Вейл стана и започна да наблюдава Панамон Крийл, който взе няколко дреболии и оръжия и ги сложи в торбата, която подаде на Келцът да носи. После се обърна към малкия си пленник и му кимна рязко.
— Интересно ми беше да се запозная с теб, Ший, и ти желая късмет. Когато си мисля за малките камъни в тази торбичка, ще се сещам и за теб. Много лошо, че не се получи така, че да можеш да си ги вземеш обратно, но поне си спаси живота — по-точно аз ти спасих живота. Мисли си за камъните като за подарък, който си направил за услугата. А сега по-добре е да тръгваш, ако смяташ да стигнеш до безопасната Южна земя след няколко дни. Град Варфлийт се намира точно на югозапад и там ще намериш някой да ти помогне. Просто се придържай към откритата местност.
Обърна се и тръгна. Махна на Келцът да го последва, направи няколко широки крачки и погледна назад през рамото си. Младежът от Вейл не се беше помръднал и гледаше след отдалечаващите се мъже, сякаш беше изпаднал в транс. Панамон Крийл тръсна възмутено глава, обърна се и продължи още малко. После спря раздразнен и се обърна рязко, убеден, че другият продължава да стои неподвижно там, където го беше оставил.
— Хей, какво ти става? — попита го ядосано. — Само не ми казвай, че си си пъхнал глупавата идея в главата да се влачиш след нас и да се опиташ да си вземеш обратно камъните. Това ще развали прекрасните ни отношения, защото ще се наложи да ти отрежа ушите, или нещо още по-страшно, кой знае! Хайде, тръгвай, разкарай се оттук!
— Ти просто не можеш да разбереш какво означават тези камъни, — извика отчаяно Ший.
— Мисля, че знам — отвърна бързо другият. — Те означават, че за известно време Келцът и аз ще бъдем нещо повече от изпаднали в нищета крадци. Това означава, че няма да ни се налага да крадем или просим доста дълго време. Това означава пари, Ший.